Възможностите на изкуствения интелект за проверка на факти и разкриване на дезинформация бяха във фокуса на международния експертен семинар „From Analysis to Action“, организиран от Институт GATE. Учени и специалисти от европейски институции, медии и изследователски организации обсъдиха уязвимостите на българската информационна среда и подходите за противодействие на манипулативните послания чрез технологии, медийна грамотност и регулации.

Форумът беше открит от проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE. Във встъпителната си лекция „With a Little Help from NLP: My Roadmap to Social Good“ проф. Руслан Митков от Университета в Аликанте и Университета в Ланкастър представи приложенията на технологиите за обработка на естествен език (NLP) в образованието, превода и подкрепата за хора с комуникационни затруднения. Той посочи, че автоматичното генериране на тестови задачи може да бъде почти четири пъти по-бързо от ръчното им създаване, без компромис с качеството.

В сесията „From Detection to Deployment“ проф. Преслав Наков от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence и Qatar Computing Research Institute представи възможностите на големите езикови модели за автоматизирана проверка на факти и анализ на медийно съдържание.

Експертите на GATE също споделиха своя практически опит в тази област. Станислав Пенков представи инструмент за откриване на логически заблуди, а Добромир Цолов и Георги Горанов демонстрираха приложение за анализ на политическите наративи. Участниците подчертаха, че резултатите, генерирани от изкуствен интелект, трябва да се проверяват и да се подкрепят с надеждни доказателства.

Уязвимостите на българската информационна среда бяха тема на дискусията „The Vulnerability Audit“. В нея участваха Диляна Кирковска от Съвета за електронни медии, Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, Никола Миладинов от Представителството на Европейската комисия в България, Иглика Иванова от GATE и Коалицията за медийна грамотност, както и Михаил Мишев от GATE. Модератор беше Руслана Маргова от GATE.

Експертите обсъдиха недоверието към традиционните медии, отдръпването на гражданите от публичния дебат и поляризацията в онлайн пространството. Сред темите бяха европейските политики за медийна грамотност и защитата на журналистите от стратегически съдебни дела (SLAPP).

Третата сесия „The Manipulation Toolkit“ беше посветена на езиковите техники и стратегиите за информационно влияние, включително използването на исторически аргументи, емоционални внушения и езикови маркери за манипулация в интернет съдържанието.

В дискусията, модерирана от Кийт Кийли от GATE, участваха проф. Петя Осенова от Софийския университет и Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, Девора Коцева и Тодор Киряков от Identrics, Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, както и Яна Найденова и Невена Григорова от GATE.

Обсъдени бяха възможностите за автоматично разпознаване на обидна реч чрез езикови ресурси като HurtLex. Експертите подчертаха, че за разбирането на информационните манипулации е необходимо да се анализират цялостните наративи, а не само отделни твърдения.

Четвъртата сесия „Inoculate Before Infection“, модерирана от Иглика Иванова, беше посветена на prebunking – подход за подготовка на хората да разпознават дезинформацията, преди да бъдат подведени от нея. Обсъдени бяха обученията за проверка на факти, образователните инициативи за различни възрастови групи и обменът на знания между поколенията.

Заключителната дискусия разгледа европейските регулации, включително Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Акта за изкуствения интелект. В нея участваха Иво Емануилов и Михаил Мишев от GATE и Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, с модератор Кийт Кийли. Сред темите бяха отговорността на онлайн платформите, защитата на свободата на изразяване и необходимостта от по-тясно сътрудничество между институциите, технологичните компании, научните организации и гражданското общество.