DS4PED има за цел да трансформира градовете в устойчиви, ориентирани към данни среди чрез създаване на положителни енергийни райони (Positive Energy Districts) в София и Руби, Испания. Проектът е част от инициативата European Data Space for Smart Communities (DS4SSCC-DEP) и залага на използването на иновативни подходи за споделяне на данни в области като енергетика, мобилност и околна среда.

Пилотният проект в София ще се фокусира върху анализ на соларния потенциал на сградите в града чрез комбиниране на геопространствени данни и информация за енергийното потребление. Това ще подпомогне насърчаването на използването на възобновяеми енергийни източници. Събирането и анализът на данни за мобилност, енергия и замърсяване ще позволят оценка на влиянието върху градската среда и ще подкрепят планирането на по-зелени и устойчиви пространства. Предвижда се също така използване на прогностични модели за екстремни климатични събития, което ще улесни реакцията при природни бедствия. В основата на пилота стои тясното сътрудничество между общинските власти, частния сектор и гражданските организации.

Пилотът в Руби цели да създаде устойчива енергийна екосистема чрез директно захранване на зарядни станции за електромобили със слънчева енергия. Основното предизвикателство е несъответствието между времето на производство на слънчева енергия и пиковите моменти на търсене, особено вечер. За да се преодолее този проблем, ще се прилага токенизация на излишната енергия чрез т.нар. ZEAC токени, които могат да се съхраняват цифрово и да се използват при необходимост. Това предлага по-рентабилна алтернатива на мащабното съхранение на енергия в батерии.

В проекта участват осем партньорски организации: GATE, Столична община, община Руби, Zertifier, Factual Consulting, i2CAT, The Mobility Factory и AELEC. Началото на DS4PED е поставено на 1 март 2025 г., като продължителността му е 18 месеца.

Участие ще вземат: акад. проф. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката на Република България, проф. Гордана Медин, ЦЕРН, Александър Гън, Калифорнийски университет, Искрен Ванков, Alpha Ring International, Джон Пасли, Йоркски универститет, Лондон, Теодосий Теодосиев „Тео“ – физик и преподавател

На фокус ще бъдат теми като ядрен синтез, изкуствен интелект (AI), образование и бизнес перспективи за България и ЕС.

Fusion Future Conference ще представи Alpha-E – авангардна платформа за образование и изследвания в областта на ядрената енергетика (базирана на сливането на леки ядра), разработена в Силициевата долина, съвместно с Оксфордския университет и MIT. Аlpha-Ring предоставя на студентите възможност да работят с платформата, анализирайки реакции на синтез, разработвайки физични модели и прилагайки AI алгоритми за оптимизация и прогнозиране

Събитието ще събере представители на държавните институции, академичните среди и бизнеса, които ще обсъдят предизвикателствата пред дигиталната информационна среда и ще дадат официален старт на двумесечния хакатон.

Какво представлява DisinfoHack 2025?

DisinfoHack 2025 е иновативен формат, който предоставя на студентите два месеца, за да работят задълбочено върху реални казуси, свързани с дезинформацията. За разлика от традиционните хакатони, които продължават 24-48 часа, този „бавен хакатон“ дава възможност на участниците да анализират задълбочено, да разработят устойчиви решения и да работят с водещи експерти от академичните среди, технологичния сектор и медийната индустрия.

Проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на изследователската област „Градове на бъдещето“, се включи в представянето на Starter Kit, където сподели опита на GATE в неговото приложение. Starter Kit е ценен ресурс за института, тъй като предлага структурирана методология за разбиране и внедряване на пространства от данни, съобразена с най-добрите практики и европейските стандарти. Благодарение на този инструмент, екипът на GATE успешно навигира ключови аспекти като техническа архитектура, управление, качество на данните и интероперативност както в самите пространства, така и в процесите на реалния обмен на данни.

Д-р Ива Кръстева, старши изследовател,  представи важността на развитието на умения за организации, които се присъединяват към пространствата от данни, на интерактивен уъркшоп „От идеята до бизнеса. Създаване на потребителски казуси и въвеждане в  пространствата от данни“. В панела „Бъдещето на здравеопазването: Отключване на създаването на стойност чрез споделяне на данни“ Ирена Павлова, мениджър „Европейски програми и проекти“ подчерта, че доверието и цифровата здравна култура са основни фактори за реализирането на пространството за здравни данни в ЕС. Тя подчерта необходимостта от развиване на дигитални умения в здравните специалисти и насърчаване на пациентите да подобрят своята грамотност в областта на данните.

Проф. Силвия Илиева, директор на GATE,  участва в редовните срещи на Хъбовете на Международна асоциация за пространства от данни (International Data Spaces Association), на която бяха обмени идеи и бе проведена дискусия за предстоящите инициативи на Асоциацията, заедно с представители от Финландия, Испания, Бразилия и други.

Симпозиумът събра водещи експерти, политици и иноватори, които обсъдиха ключови теми, свързани с цифровата трансформация, изкуствения интелект и сигурното споделяне на данни.

Пространствата от данни (Data spaces) представляват дигитални екосистеми, които позволяват сигурен, стандартизиран и регулиран обмен на данни между различни индустрии и организации. Те са ключов елемент за създаването на по-свързан, интелигентен и устойчив цифров свят, подпомагащ развитието на градското планиране, здравеопазването, индустрията и мобилността. Събития като Data Spaces Symposium играят важна роля за определяне на бъдещите насоки и практики в тази област.

Институтът продължава да работи за развитието на сигурни, оперативно съвместими и високоефективни пространства от данни. Участието в Data Spaces Symposium 2025 даде възможност за обмен на знания, създаване на нови партньорства и активен диалог за бъдещето на цифровата икономика.

Хакатонът се организира в рамките на проекта CoDE – Среда за противодействие на дезинформацията в България и се реализира с подкрепата на Стопанския и Философския факултет на Софийския университет, Института GATE, Европейския софтуерен институт, ИИКТ – БАН, WebCentric, Contipso и Identrics.

Участниците в DisinfoHack 2025 ще имат възможност да работят по ключови теми, свързани с разпространението на дезинформация в обществото, като ще разработват стратегии и решения за идентифициране, анализ и противодействие на манипулативните наративи. Сред тях са: Присъединяване на България към Еврозоната (Разпознаване на фалшиви новини, свързани с приемането на еврото; Анализ на дезинформационни кампании, свързани с икономическите ефекти от членството в Еврозоната; Използване на цифрови инструменти за проверка на факти и мониторинг на медийното съдържание); Войната в Украйна (Разпространение на пропаганда и нейните последици за демократичните процеси); НАТО в България. България в НАТО (Дезинформация и митове около ролята на НАТО в България); Миграция (Разпространение на дезинформация и манипулативни наративи относно миграционните процеси; Проверка на факти и медийна грамотност като инструмент за устойчивост срещу манипулации).

На официалното откриване присъстваха водещи експерти, преподаватели и представители на институции и бизнеса. Николай Доцев, началник на кабинета на министъра на отбраната, предаде официалното приветствие от името на министър Атанас Запрянов към присъстващите. Той подчерта значението на критичното мислене в съвременната информационна среда и призова за насърчаване на културата на прозрачност, отчетност и доверие като основен механизъм за противодействие на дезинформацията.

Доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет, предаде приветствие от името на декана доц. д-р Атанас Георгиев и акцентира върху икономическите измерения на дезинформацията. Той подчерта, че дезинформацията, пропагандата и организираната престъпност функционират като част от бизнес модел, който генерира значителни финансови средства.

Доц. Велизар Шаламанов, координатор на способността по проекта CoDE, изтъкна, че DisinfoHack е иновативен хакатон, който може да постави основите на по-структурирана и устойчива екосистема за противодействие на дезинформацията.

Проф. Нели Огнянова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, председател на координационния съвет на проекта CoDE и председател на журито на хакатона призова участниците да осъзнаят, че работата им в хакатона е част от една по-голяма битка за истината и свободата на словото, която изисква активна съпротива срещу организираните дезинформационни мрежи. „Ако позволим на дезинформацията да се разпространява безконтролно, това ще застраши не само нашата свобода, но и нашата сигурност“, заключи тя.

По време на събитието направление „Интелигентно правителство“ на институт GATE, координатор на Българо-румънската обсерватория за дигитални медии“ (BROD) осъществи научен експеримент, свързан с идентифициране на базовите умения на присъстващите да различават фалшивите новини от достоверната информация. Изследователите проведоха и обучение за разпознаване на дезинформацията.

Ключов акцент от посещението бе презентацията на г-н Боргини относно възможностите за кариера в НАТО. Бяха представени разнообразен набор от роли за над 8200 цивилни длъжности, предлагащи възможности за професионалисти в технологиите и международните отношения. Той подчерта значението на квалифицираната работна сила, способна да разбира и прилага новите технологии към развиващата се мисия на НАТО.

Посещението включваше обиколка на иновативните лаборатории на GATE, където участниците се срещнаха с някои от изследователите, работещи в института. Екипът на научно направление „Интелигентно правителство“ демонстрира напредъка в противодействието на дезинформацията и постигането на информационна устойчивост чрез инструменти за анализ, управлявани от ИИ. Изследователите от направление “Дигитално здравеопазване” представиха една от най-новите си разработки с фокус върху наблюдение на пациенти в реално време и анализ на медицински данни.

И двата екипа демонстрираха как големите данни и ИИ могат да подобрят процесите на вземане на решения и обществените услуги.

Дискусията разгледа също етичното използване на изкуствения интелект, опасенията за поверителността на данните и ролята на публично-частните партньорства (ПЧП) в развитието на инфраструктурата на интелигентния град.

Събитието събра лидери, политици и експерти от целия регион, които обсъдиха бъдещето на градските иновации, устойчивостта и регионалното сътрудничество. Създадена като водеща регионална платформа за сътрудничество, срещата служи като катализатор за насърчаване на по-тесни връзки между местните власти, насърчаване на диалога и разработване на съвместни решения за споделени предизвикателства в области като икономическия растеж, зеления преход и цифровата трансформация. С участието на 73 града от 12 страни, B40 Summit чертае градското бъдеще на Балканите чрез обмен на знания, стратегически партньорства и инициативи с напредничаво мислене.

Проф. Петрова-Антонова подчерта въздействието на ПЧП в градското развитие, като  посочи ключови области, в които управляваните от ИИ решения могат да бъдат използвани:

„Една от най-въздействащите области на сътрудничество е интелигентната мобилност, където управляваните от ИИ системи за управление на трафика могат да намалят задръстванията и да подобрят ефективността на обществения транспорт. В енергетиката интелигентните мрежи, разработени чрез ПЧП, подобряват разпределението и интегрират възобновяеми източници, правейки градовете по-устойчиви.“

Професорът разгледа ролята на изкуствения интелект за превръщането на градовете в по-ефективни, устойчиви и издръжливи. Цифровия двойник на София, създаден от GATE, служи като отличен пример за това как технологията може да подобри градското планиране чрез използването на данни и прогнозни анализи.

Участието на GATE в B40 Summit подчертава ангажираността на изследователите от института с градските иновации, базирани на данни. GATE е пионер в базираните на ИИ симулации, които позволяват оптимизираното развитието на града, подобряващо процесите на вземане на решения. Институтът е водещ в създаването на първото в България пространство от данни за градска среда, новаторска инициатива, предназначена да насърчи сигурното и ефективно споделяне на данни между публични и частни заинтересовани страни, като гарантира по-прозрачно и ефективно управление.

Важна тема в дискусията беше предстоящото участие на GATE в Българския павилион на Expo 2025 в Осака. Посланикът изрази силен интерес към дейностите на института и възможностите за взаимодействие с японски академични и бизнес среди по време на изложението. Двете страни се обединиха около идеята, че Expo 2025 е отлична платформа за представяне на иновации и установяване на нови стратегически партньорства.

Акцент на срещата бе и индустриалното сътрудничество. Бе подчертано значението на интердисциплинарния подход за напредъка в науката и реализацията на иновации в индустрията.

Срещата бе проведена в духа на стремежа за засилване на българо-японските отношения в сферата на науката, технологиите и бизнеса. GATE остава ангажиран с международното сътрудничество, насърчаването на иновациите и развитието на глобалния научен прогрес.

Една от силните страни на DataPACT е неговото приложение в реалния свят със седем потребителски казуси, обхващащи здравеопазването, медиите, производството, умните градове и правоприлагането. Тези казуси ще служат като тестова среда, която ще демонстрира как управляваните от изискванията за съответствие ИИ решения могат да работят на практика.

В рамките на проекта институтът GATE разработва URBSPACE, нова услуга за умни градове, която ще оценява съответствието в рамките на Пространството от данни за градска среда (Urban Data Space), гарантирайки, че управляваните от ИИ градски решения отговарят на регулаторните и етични стандарти. Като се фокусира върху оперативната съвместимост на данните, регулаторното привеждане в съответствие и етичното управление на ИИ, GATE допринася за създаването на надеждни и устойчиви екосистеми от данни.

С консорциум от 18 партньора от 16 държави, DataPACT обединява водещи университети, изследователски центрове, МСП и индустрията, за да създаде стабилна и оперативно съвместима екосистема от данни. Мисията на проекта надхвърля спазването на регулаторните изисквания –негова цел е изграждане на надежден ИИ и инфраструктура за данни, която балансира иновациите, отчетността и устойчивостта.

Цел на семинара бе и създаването на платформа за укрепване на научното и бизнес сътрудничество между България и Япония, с дискусии за това как иновациите, управлявани от ИИ, могат да стимулират икономическия растеж, устойчивостта и технологичното лидерство.

Проф. Силвия Илиева, директор на GATE, представи изследванията на Института и  сътрудничеството с университета Цукуба и Центъра за изчислителни науки (CCS). Тя се фокусира върху дигиталните двойници, градската климатология и развитието на интелигентни градове, технологии, позволяващи подобряване на мониторинга на околната среда и устойчивост на климата.  Проф. Илиева подчерта, че успешното международно сътрудничество на GATE с Япония служи като силен пример за това как изследователските партньорства могат да допринесат за научния прогрес и технологичните иновации.

Експерти от България и Япония обсъдиха теми като силния ИТ сектор на България, нейната конкурентоспособност в Европа и привлекателността на страната като инвестиционен хъб за японски компании. Презентациите зсегнаха иновациите в космическите технологии, като модела Satellite as a Service на EnduroSat, бизнес възможностие в динамичния ИТ и игралния сектор на България, както и Стратегията за генеративен ИИ на Япония, която акцентира на етичното развитие на ИИ. Семинарът подчерта и приноса на България в космическото инженерство, включително сателитни технологии и изследвания на космическия климат, като същевременно бяха разгледани нарастващите възможности за сътрудничество между България и Япония в тези области.

Събитието включи и панелна дискусия за ИИ и високопроизводителни изчисления (HPC), която включваше експерти от Япония и България.

Семинарът България-Япония 2025 г. показа силния потенциал за технологично сътрудничество между България и Япония, подчертавайки важността на партньорствата за научноизследователска и развойна дейност и програмите за академичен обмен за стимулиране на иновациите и икономическия растеж.

Сътрудничеството между института GATE и Университета на Цукуба за пореден път се доказа като успешен пример за сътрудничество между двете страни, което създава възможности за изследователи, инженери и технологични лидери да работят заедно върху иновациите.