Програмата поставя акцент върху водещите тенденции в изкуствения интелект, цифровото здравеопазване, биотехнологиите, микроелектрониката и киберсигурността. Специално внимание е отделено на ролята на иновационните екосистеми за прехода към зелена, дигитална и устойчива икономика. 

 В първия ден на фокус бяха европейските визии за трансформация чрез иновации. Жозе Перес, старши координатор в EuropaBio, представи новите политики на ЕС за ускоряване на биотехнологичния сектор чрез по-добър трансфер на технологии и изграждане на силни хъбове за наука и бизнес. Стефан Добрев – председател на борда на Европейския институт за иновации и технологии акцентира върху предизвикателствата пред конкурентоспособността и иновационния потенциал на ЕС. Той постави фокус върху ролята на изкуствения интелект и цифровите технологии за развитието на иновационната и стартъп система в България.  В рамките на конференцията институт GATE представи ръководения от него VELES Excellence Hub, насочен към създаване на интелигентно здравно пространство за данни в Югоизточна Европа. Ирена Павлова – мениджър „Европейски проекти и програми“ в GATE разказа как проектът развива авангардни технологии като изкуствен интелект, интернет на нещата и големи данни в полза на персонализираната медицина и подобреното здравеопазване в България, Гърция, Кипър и Румъния. 

 “Като научен институт, GATE е и жива иновационна екосистема. Ние предоставяме тестова среда, където стартъпи могат да тестват, валидират и развиват своите решения в реални условия – независимо дали става дума за умно градско управление, интелигентен транспорт или здравеопазване, базирано на данни”, каза директорът на институт GATE, проф. Силвия Илиева. 

 Сред участниците в събитието бяха и изследователите Мария Пантушева, Евгени Ширинян и Борис Крайчев, които демонстрираха говорещия цифров двойник на София, разработван от GATE и Георги Петков, който представи постиженията на Института в областта на дигиталното здравеопазване.  

 Специално място в програмата беше отредено на два ключови панела. „Изграждане на по-силна европейска иновационна екосистема“, модериран от GATE, обедини организации от Северна Европа, Украйна и Балканите, които споделиха добри практики и предизвикателства пред изграждането на работещи иновационни екосистеми. С този панел GATE отбеляза и успешния завършек на проекта ExcellEnt, който има за цел да изгради мостове между предприемаческите екосистеми в ЕС, създавайки равни възможности за начинаещи предприемачи в по-слабо развити екосистеми и връзки за цялостната европейска екосистема в международен план. 

 „Инвестиции в бъдещето“ предложи поглед към финансирането на иновации чрез участието на водещи инвестиционни фондове като Eleven Ventures, Bio4Dreams и Фонда на фондовете. 

 На сцената на Spinoff Conference 2025 се изявяват и участниците от HealthTech Investor Summit (HTIS25) – международна селекция от обещаващи медтех компании, представящи високопотенциални решения с глобално въздействие. Наред с тях, иноватори в областта на ИИ, чистите технологии, микроелектрониката и киберсигурността демонстрират как науката и технологиите оформят бъдещето на европейската икономика. 

 Кулминация в първия ден от форума е връчването на наградата „Спиноф на годината“, която отличава компании, успешно превърнали научни идеи в реален бизнес с положително въздействие върху обществото. 

 Вторият ден на конференцията е посветен на взаимодействието между науката и индустрията под мотото „Науката среща индустрията“. Сред ключовите теми са модели за успешен трансфер на технологии, стратегически партньорства и изграждане на иновационна инфраструктура в Европа.  

 Георги Ранделов от институт GATE разкрива потенциала на институт GATE за развитието на спинофи. Той разглежда разликите между двата модела за трансфер на научни иновации към бизнеса и ролята на изследователските институти в този процес. 

 Финалната дискусия „От знанието към икономика, движена от таланти“ поставя фокус върху човешкия капитал и образованието като основа за конкурентна, иновативна и устойчива икономика. 

 Участниците имат възможност да се включат и в паралелни формати като Tech Transfer Clinic, IP & Investment Corner, демонстрации в Green & Smart Labs и срещи между учени и индустриални партньори в Industry Matchmaking Area. 

Ще бъде поставен фокус и върху ползотворното сътрудничество между институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ и Центъра за изчислителни науки на Университета в Цукуба, отбелязано и в Съвместната декларация за създаване на стратегическо партньорство между България и Япония.

Сътрудничеството на двете научни организации е специален акцент в подписания двустранен документ, с който отношенията между България и Япония се издигат на ново стратегическо ниво.

„Партньорството ни с Центъра за изчислителни науки на Университета в Цукуба е важна стъпка към бъдещето. То ни дава възможност да обединим сили в търсенето на иновативни решения чрез технологии и наука. Ще продължим да работим за това България да бъде разпознаваема на световната научна карта – като страна, която не само следва иновациите, но и ги създава. Вярваме, че бъдещето се изгражда чрез сътрудничество, споделени знания и смели идеи“, убеден е директорът на GATE проф. Силвия Илиева.

Директорът на GATE представи и как високотехнологичната сграда на Институт GATE е проектирана и изградена с мисъл за устойчивост и ефективност. В сградата са вградени сензори и интелигентни системи, които събират и използват данни за соларен анализ, ветрови поток (включително зони на завихряне, застой и ускорение), конфигурацията на уличната мрежа и други критични фактори. Всичко това позволява вземането на информирани решения за оптимално използване на ресурсите и създаване на устойчива градска среда.

В рамките на разговора проф. Илиева представи проекта на GATE за изграждане на Цифров двойник на София – иновативен модел, който използва реални градски данни, за да подпомага устойчивото развитие на столицата. Чрез този модел е възможно:

• Планиране на инфраструктура в рамките на концепцията за „15-минутен град“
• Идентифициране на подходящи локации за изграждане на детски градини и училища
• Провеждане на симулации и анализи за устойчиво градско развитие

Институт GATE вярва, че технологиите вече са тук – предизвикателството пред нас е да ги прилагаме с мисъл за хората и околната среда.

„Партньорството ни с Центъра за изчислителни науки на Университета в Цукуба отваря широки възможности за обмен на знания и съвместни изследвания в областта на големите данни и интелигентните технологии, които са ключови за развитието на устойчиво и иновативно общество“, отбелязва директорът на институт GATE проф. Силвия Илиева, която заедно с водещия изследовател и климатолог д-р инж. Лидия Витанова се включи активно в Българските национални дни на Българския павилион на Световното изложение ЕКСПО 2025 Осака, както и в международния диалог, свързан с развитието на иновациите, научния обмен и съвместните усилия за устойчиво бъдеще.

„Институт GATE се ангажира да продължи активната си роля в укрепването на тези международни връзки и да допринася за развитието на високотехнологичния сектор и затвръждаване на мястото на България на световната научна карта“, отбелязва още проф. Илиева.

Институт GATE e и единствената българска организация, която ще бъде представена в три дни на Българския павилион на Световното изложение ЕКСПО 2025 Осака. Това ще се случи на 14 юни, 30 август и 4 октомври 2025 г., когато GATE ще демонстрира своята научна дейност, включително авангардни решения за справяне с климатичните предизвикателства и постигане на градска устойчивост чрез използване на Цифровия двойник. Изследователите от института подготвят и „Академична изложба“ с информационни панели и интерактивни визуализации, чиято цел е да демонстрира по достъпен и ангажиращ публиката начин как всеки един от нас също може да допринесе за развитието на науката и иновациите и тяхната близост и полза за хората.

Текстът на стратегическия документ може да четете тук: https://www.mofa.go.jp/files/100848628.pdf

Изложбата „Картите на София“ представя общо 60 пана, проследяващи развитието на София през годините. Те разкриват как са се оформяли кварталите, как се е развивала инфраструктурата, транспортната мрежа, зелените площи, ВиК мрежата – не просто планове и чертежи, а живата история на града до днес и с поглед в бъдещето.

„Вдъхновението за изложбата дойде от това, че искахме да видим какво е имало в София преди, какво има сега и какво можем да имаме в бъдеще“, каза по време на откриването на изложбата зам. кметът на София по дигитализация, иновации и икономическо развитие Иван Гойчев. Той обърна внимание на това, че за да можем да видим „Картите на София“ са необходими доста данни и поясни:

„За да можем да си представим какво може да бъде напред, ние трябва да прожектираме състоянието на въздуха, трафика, зелените площи в бъдещето, така че да си представим какво искаме от този град. Направихме и един конкурс, за да разберем какво мечтаят децата за града ни. И една от рисунките съвсем конкретно показва една много зелена София. Как ще стане това? Разчитаме на помощ от институти като GATE, чиито изследователи и експерти помагат много за обработката на данните, анализите и визуализациите, така че тези карти да започнат да говорят и да ни подсказват стъпките, които трябва да изпълним“, разказа още Иван Гойчев.

„За мен това не е само изложба, а прозорец към дигиталното сърце на София, което се надявам да тупти все повече сред нас“, каза от своя страна проф. Десислава Антонова – ръководител на направление „Градове на бъдещето“ на институт GATE, развиващ Цифровият двойник на столицата. –  Ние като изследователи често говорим за умни градове, за изкуствен интелект, за дигитални технологии, но как можем да ги усетим, пипнем и видим? Тази възможност ни предоставя изложбата „Картите на София“. Зад всяка карта, зад данните и визуализациите стои едно голямо пътешествие и то води към Цифровия двойник на София. Ние започнахме с разпокъсани данни, с изолирани градски сценарии, но сега пишем една нова история, която свързва институциите с гражданите, която свързва нас хората.

Проф. Петрова-Антонова обърна внимание на това как цифровите технологии могат да превърнат София в едно по-добро място за живеене. Защото, по думите й „градът се строи не с бетон и асфалт, а с информирани решения за трафика, за околната среда, за това, което ни заобакаля. И тези информирани решения се водят от данни“.

Експозицията, организирана от Столичната община, включва визуализации и карти от: институт GATE, ОП „Софияплан“, „ГИС – София“ ЕООД, Боян Юруков, НПО „Данни за добро”, Фондация „EдноДърво“, „Софийска вода“, част от „Веолия“.

„В GATE развиваме технологиите и ги прилагаме така, че да сме готови за бъдещето и да го създаваме. Технологиите вече са в образованието в много страни. В България вървим по този път. Използването на изкуствения интелект, виртуалните стаи, симулациите – всичко това вече е реалност.  Активното участие на всички страни в образователния порцес – училището, университета, държавните институции, родителите, бизнеса и ние като учени и изследователи  – е наша обща отговорност. Персонализираното обучение е пътят да се развива потенциалът на всеки един млад човек“, отбеляза проф. Илиева.

Проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на изследователската област „Градове на бъдещето“, се включи в представянето на Starter Kit, където сподели опита на GATE в неговото приложение. Starter Kit е ценен ресурс за института, тъй като предлага структурирана методология за разбиране и внедряване на пространства от данни, съобразена с най-добрите практики и европейските стандарти. Благодарение на този инструмент, екипът на GATE успешно навигира ключови аспекти като техническа архитектура, управление, качество на данните и интероперативност както в самите пространства, така и в процесите на реалния обмен на данни.

Д-р Ива Кръстева, старши изследовател,  представи важността на развитието на умения за организации, които се присъединяват към пространствата от данни, на интерактивен уъркшоп „От идеята до бизнеса. Създаване на потребителски казуси и въвеждане в  пространствата от данни“. В панела „Бъдещето на здравеопазването: Отключване на създаването на стойност чрез споделяне на данни“ Ирена Павлова, мениджър „Европейски програми и проекти“ подчерта, че доверието и цифровата здравна култура са основни фактори за реализирането на пространството за здравни данни в ЕС. Тя подчерта необходимостта от развиване на дигитални умения в здравните специалисти и насърчаване на пациентите да подобрят своята грамотност в областта на данните.

Проф. Силвия Илиева, директор на GATE,  участва в редовните срещи на Хъбовете на Международна асоциация за пространства от данни (International Data Spaces Association), на която бяха обмени идеи и бе проведена дискусия за предстоящите инициативи на Асоциацията, заедно с представители от Финландия, Испания, Бразилия и други.

Симпозиумът събра водещи експерти, политици и иноватори, които обсъдиха ключови теми, свързани с цифровата трансформация, изкуствения интелект и сигурното споделяне на данни.

Пространствата от данни (Data spaces) представляват дигитални екосистеми, които позволяват сигурен, стандартизиран и регулиран обмен на данни между различни индустрии и организации. Те са ключов елемент за създаването на по-свързан, интелигентен и устойчив цифров свят, подпомагащ развитието на градското планиране, здравеопазването, индустрията и мобилността. Събития като Data Spaces Symposium играят важна роля за определяне на бъдещите насоки и практики в тази област.

Институтът продължава да работи за развитието на сигурни, оперативно съвместими и високоефективни пространства от данни. Участието в Data Spaces Symposium 2025 даде възможност за обмен на знания, създаване на нови партньорства и активен диалог за бъдещето на цифровата икономика.

Важна тема в дискусията беше предстоящото участие на GATE в Българския павилион на Expo 2025 в Осака. Посланикът изрази силен интерес към дейностите на института и възможностите за взаимодействие с японски академични и бизнес среди по време на изложението. Двете страни се обединиха около идеята, че Expo 2025 е отлична платформа за представяне на иновации и установяване на нови стратегически партньорства.

Акцент на срещата бе и индустриалното сътрудничество. Бе подчертано значението на интердисциплинарния подход за напредъка в науката и реализацията на иновации в индустрията.

Срещата бе проведена в духа на стремежа за засилване на българо-японските отношения в сферата на науката, технологиите и бизнеса. GATE остава ангажиран с международното сътрудничество, насърчаването на иновациите и развитието на глобалния научен прогрес.

„През тези пет години GATE утвърди своето място като изключителен център за върхови постижения и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект. Благодарение на Вашите усилия и отдаденост България се нареди сред водещите европейски държави, които не само следват, но и задават посоката на технологично развитие. С впечатляващия си екип от млади учени, международни партньорства и успешни проекти в области като цифрово здравеопазване, градове на бъдещето, умна индустрия и интелигентно управление, GATE доказва, че иновациите могат да бъдат и трябва да служат на обществото и да подобряват качеството на живот на хората.

Вие имате силата да предифинирате границите на възможното. МОН ще продължи да бъде Ваш партньор и съмишленик в усилията за създаване на устойчива и иновативна среда, която да постави България сред водещите държави в технологичния свят“, отбеляза в приветствието си, адресирано до GATE министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

„Аз съм изключително горд и радостен, че именно в СУ „Св. Климент Охридски“ се създадоха такива важни центрови за върхови изследвания, центрове за компетентност, защото по своя замисъл те са средоточие на цялата интелектуална мисъл, с която разполага българската научна общност като значима част от международната“, изтъкна ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев.

„Дейността на GATE е ключова не само за развитието на града ни, а и за региона. Поздравявам екипа на проф.Силвия Илиева и проф. Десислава Петрова за проектите, които реализират и представят като добри посланици на София и страната ни. Това каза на откриването на форума заместник-кметът по дигитализация и иновации Иван Гойчев, който участва в отбелязването на 5 години от работата на Институт GATE.

Той подчерта, че тази година Столичната община и GATE си партнират по пет проекта, свързани с работата с данни. Основен сред тях е проектът за създаване и развитие на цифров двойник на район „Лозенец“, а впоследствие и на целия град София.

По време на форума GATE представи говорещ цифров двойник на града, управляван от чатбот, базиран на данните и даващ ключ за информирани решения от страна на местните власти в сферата на мобилността, градското планиране, строителството, енергийната ефективност и други фактори от решаващо значение за постигането на устойчиви градове, иновации и развитие.

„Науката в България отдавна е станала европейска и световна. Доказва го и екипът на GATE с работата си, отбеляза световнопризнатият български учен в областта на изкуствения интелект проф. д-р Преслав Наков, който беше основен лектор на форума. Той е познат като създателя на изкуствен интелект  – „ловец“ на фалшиви новини, при това преди още те да бъдат написани.

„От 2019 г. GATE се превърна в динамичен център за авангардни научни изследвания и иновации. Това модерно съоръжение, в което се намират пет специализирани лаборатории, е дом на над 50 талантливи изследователи, които работят неуморно. През тези години GATE има значителен принос, който намира отзвук, както на национално, така и на европейско ниво“, изтъкна председателят на УС на GATE проф. Анастас Герджиков.

„Най-голямото удовлетворение за мен като директор  на институт GATE е да ръководя екип, поставящ България в челните редици на технологичното развитие. Да бъда заобиколена от толкова много светли и ярки умове, с които да пишем заедно новата история на науката и иновациите в полза на хората, е най-големият успех“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

В следващите дни предстоят интересни и полезни семинари и майсторски класове, свързани с решаването на реални казуси. Първият майсторски клас, посветен на AI регулациите, е част от програмата на форума. На фокус във втория е ролята на AI в откриването и борбата с дезинформацията, повишаването на медийната грамотност и насърчаването на по-безопасна онлайн среда.

Присъстващите ще се запознаят отблизо и в детайл с възможностите на иновативните лаборатории на GATE и с услугите, които те предлагат за учените и индустрията.

В рамките на форума, отбелязващ петата годишнина от създаването на института, GATE ще бъде домакин и на второто у нас издание на AEC Hackathon (Architecture, Engineering and Construction Hackathon) – най-голямата световна платформа за отворени иновации в градската среда.