“За нас в GATE е изключително важно младите хора да имат възможност да се докоснат до реалната среда на науката, иновациите и технологичното лидерство. Владимир показа любопитство, аналитично мислене и силен интерес към темите за изкуствения интелект, данните и регулациите – области, които ще бъдат определящи за развитието на обществото и бизнеса през следващите години. Вярвам, че именно такива инициативи изграждат мост между образованието, науката и практиката и вдъхновяват следващото поколение лидери“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

По време на своя работен ден Владимир се потопи в динамиката на мултидисциплинарния екип на GATE, който развива иновативни научни и приложни проекти в областите „Градове на бъдещето“, дигитално здравеопазване и интелигентно управление. Той се срещна с водещи експерти и изследователи, които ежедневно разработват решения с реална обществена значимост –  в подкрепа на бизнеса, публичния сектор и цифровата устойчивост на обществото.

Особен интерес предизвика работата по Цифровия двойник на София, разработван от направление “Градове на бъдещето“ под ръководството на проф. Десислава Петрова-Антонова в сътрудничество със Столична община. Владимир се запозна отблизо с начина, по който чрез изкуствен интелект, големи данни и 3D моделиране се анализират качеството на въздуха, мобилността, енергийната ефективност и градската инфраструктура на столицата.

Акцент в деня беше и срещата с Иво Емануилов – ръководител на единствената в България и една от малкото в Европа Лабораторията за експериментално регулиране. Той се включи директно от Брюксел и представи ролята на GATE в създаването на етична, сигурна и отговорна AI екосистема. Иво Емануилов разказа за участието на института в разработването на европейски политики и механизми за регулиране на изкуствения интелект, както и за необходимостта технологиите да се развиват в синхрон с обществения интерес и етичните принципи.

В рамките на програмата Владимир разговаря и с Йоана Колева – Мениджър AI & Data стратегии и Длъжностно лице по защита на данните (DPO) за ключовата роля на данните в развитието на бизнеса и обществото, както и с Георги Ранделов – директор „Бизнес развитие“ за възможностите пред иновациите и технологичното предприемачество.

„Един ден в GATE Institute беше истинско вдъхновение, което ми предостави възможността да наблюдавам отблизо как данните могат да разкрият бъдещето на един град, както и как информацията може да бъде използвана за изграждане на устойчиви решения за развитие не само на градската среда, но и на обществото. Срещите с екипа на института GATE разкриха пред мен света на цифровия двойник на София – пространство, в което шумът, температурите и динамиката на заобикалящата ни среда се превръщат в основа за точни анализи и правилни решения от съществено значение. Благодаря за вдъхновяващите разговори, споделения опит и възможността да се докосна до визия, която превръща иновациите в реалност“, каза Владимир Недев.

Участието му в „CEO за един ден“ показа по впечатляващ начин как образованието, науката, технологиите и лидерството могат да се срещнат в една вдъхновяваща среда, която дава реален поглед към професиите на бъдещето.

Инициативата „CEO за един ден“ се провежда за втора поредна година и срещна 21 студенти от престижни университети с лидери на водещи компании и организации в България. Целта е младите хора да получат практически опит, менторство и пряк достъп до реалната бизнес и управленска среда. Сред менторите в тазгодишното издание са представители на водещи компании, организации и академични институции, а институт GATE е сред активните партньори, които инвестират в развитието на следващото поколение лидери и иноватори.

Младият бъдещ юрист беше посрещнат от директора на института проф. Силвия Илиева, която го запозна с историята на GATE – от визионерската идея на три жени в науката до утвърждаването на института като високотехнологичен научен хъб със сърце на бързоразвиващ се стартъп и амбицията да бъде двигател на иновациите в България и Европа.

“За нас в GATE е изключително важно младите хора да имат възможност да се докоснат до реалната среда на науката, иновациите и технологичното лидерство. Владимир показа любопитство, аналитично мислене и силен интерес към темите за изкуствения интелект, данните и регулациите – области, които ще бъдат определящи за развитието на обществото и бизнеса през следващите години. Вярвам, че именно такива инициативи изграждат мост между образованието, науката и практиката и вдъхновяват следващото поколение лидери“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

По време на своя работен ден Владимир се потопи в динамиката на мултидисциплинарния екип на GATE, който развива иновативни научни и приложни проекти в областите „Градове на бъдещето“, дигитално здравеопазване и интелигентно управление. Той се срещна с водещи експерти и изследователи, които ежедневно разработват решения с реална обществена значимост –  в подкрепа на бизнеса, публичния сектор и цифровата устойчивост на обществото.

Особен интерес предизвика работата по Цифровия двойник на София, разработван от направление “Градове на бъдещето“ под ръководството на проф. Десислава Петрова-Антонова в сътрудничество със Столична община. Владимир се запозна отблизо с начина, по който чрез изкуствен интелект, големи данни и 3D моделиране се анализират качеството на въздуха, мобилността, енергийната ефективност и градската инфраструктура на столицата.

Акцент в деня беше и срещата с Иво Емануилов – ръководител на единствената в България и една от малкото в Европа Лабораторията за експериментално регулиране. Той се включи директно от Брюксел и представи ролята на GATE в създаването на етична, сигурна и отговорна AI екосистема. Иво Емануилов разказа за участието на института в разработването на европейски политики и механизми за регулиране на изкуствения интелект, както и за необходимостта технологиите да се развиват в синхрон с обществения интерес и етичните принципи.

В рамките на програмата Владимир разговаря и с Йоана Колева – Мениджър AI & Data стратегии и Длъжностно лице по защита на данните (DPO) за ключовата роля на данните в развитието на бизнеса и обществото, както и с Георги Ранделов – директор „Бизнес развитие“ за възможностите пред иновациите и технологичното предприемачество.

„Един ден в GATE Institute беше истинско вдъхновение, което ми предостави възможността да наблюдавам отблизо как данните могат да разкрият бъдещето на един град, както и как информацията може да бъде използвана за изграждане на устойчиви решения за развитие не само на градската среда, но и на обществото. Срещите с екипа на института GATE разкриха пред мен света на цифровия двойник на София – пространство, в което шумът, температурите и динамиката на заобикалящата ни среда се превръщат в основа за точни анализи и правилни решения от съществено значение. Благодаря за вдъхновяващите разговори, споделения опит и възможността да се докосна до визия, която превръща иновациите в реалност“, каза Владимир Недев.

Участието му в „CEO за един ден“ показа по впечатляващ начин как образованието, науката, технологиите и лидерството могат да се срещнат в една вдъхновяваща среда, която дава реален поглед към професиите на бъдещето.

Инициативата „CEO за един ден“ се провежда за втора поредна година и срещна 21 студенти от престижни университети с лидери на водещи компании и организации в България. Целта е младите хора да получат практически опит, менторство и пряк достъп до реалната бизнес и управленска среда. Сред менторите в тазгодишното издание са представители на водещи компании, организации и академични институции, а институт GATE е сред активните партньори, които инвестират в развитието на следващото поколение лидери и иноватори.

„Вашето посещение днес е не само продължение на вече установения академичен диалог, но и ярък символ на задълбочаващото се приятелство между България и Япония. През изминалата година постигнахме реален напредък в съвместната ни дейност. Вярваме, че мисията на университетите е да не са само академични центрове на знанието, а и да са двигатели на обществена трансформация.“

Партньорството между Институт GATE, Университета Цукуба и Центъра за изчислителни науки (CCS), подкрепено от двустранни  споразумения за сътрудничество (2024-2025 г), вече дава конкретни резултати. Те се изразяват в увеличаване на броя на съвместните научни публикации в ключови изследователски области, създаването на съвместни научни групи и организирането на множество семинари и научни срещи за обмен на знания, идеи и резултати от изследователската работа. Сътрудничеството допринася за развитието на международна научна мрежа и за задълбочаване на взаимодействието между български и японски учени в области като изкуствен интелект, големи данни, високопроизводителни изчисления, цифрови двойници, умни градове, климатични изследвания, дигитално здравеопазване.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата акцентира върху ролята на доверието и новите възможности за международно научно сътрудничество:

„Япония и България са географски далечни държави, но през годините изградиха истинско приятелство и взаимно доверие. Именно доверието е основата на науката и на всяко успешно партньорство. Вярвам, че Horizon Europe открива нови възможности за нашите институции да развиват съвместни научни проекти с международно значение.“

Той подчерта и необходимостта от по-тясно взаимодействие между академичните среди, индустрията и публичния сектор с цел по-бързо внедряване на научните резултати и развитие на устойчиви иновационни екосистеми.

Посланикът на Япония в България Н. Пр. Чикахиса Суми определи сътрудничеството между GATE и Университета Цукуба като важен принос към стратегическите отношения между двете държави, особено в областта на науката за данните, интелигентните градове и устойчивите технологии.

Посланикът на България в Япония Н. Пр. Мариета Арабаджиева отбеляза, че партньорството между двете институции се е превърнало в устойчив модел за международно научно сътрудничество, който обединява утвърдени учени, млади изследователи и студенти.

Като следваща стъпка в развитието на сътрудничеството бе обсъдено планирането на дейности за разширяване на работните групи. и разработване на нови научни проекти. Японската страна изтъкна ключовата роля на GATE за разширяването на междудисциплинарния академичен обмен на студенти и изследователи.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата и водената от него делегация се срещнаха и с в.и.д. ректор на СУ„Св. Климент Охридски доц. Първан Първанов. В разговора участваха още: заместник-ректорите проф. Ренета Божанкова и проф. Стоян Шишков, както и проф. Анастас Герджиков, председател на УС на GATE. Двете страни обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството и с други звена на Софийския университет в области като физика, биология, медицина.

Посещението на делегацията на Университета Цукуба в София затвърди ролята на Институт GATE като ключов международен партньор в областта на науката за данните, изкуствения интелект и иновациите и потвърди амбицията на двете институции да развиват дългосрочно стратегическо сътрудничество в полза на обществото.

“Дигиталната устойчивост вече не е само технологичен въпрос – тя е въпрос на доверие, сигурност и способност на обществото да функционира уверено в света на изкуствения интелект и данните. За нас тази награда е признание, че науката и иновациите могат да имат реално въздействие върху обществото и икономиката“, заяви от сцената на InfoSec SEE 2026 директорът “Бизнес развитие“ на GATE Георги Ранделов.

Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията, предприемачите и новостартиращи компании.

InfoSec SEE 2026 събра, експерти по информационна сигурност, системни архитекти, инженери, одитори и технологични компании от целия регион. Тазгодишното издание се проведе в хибриден формат и постави акцент върху темата “Securing the Digital Tomorrow“ (“Осигуряване на сигурното дигитално утре“).

Чрез осигуряване на технологични инструменти за тестване и визуализиране на достъпността, градовете могат да идентифицират бариери по-рано и да вземат по-информирани решения в градското планиране, управлението на събития и услугите за гражданите.

„Градовете в цяла Европа използват цифровите двойници като инструменти за планиране и вземане на решения. С този проект искаме да покажем как същата технология може да помогне за създаването на по-приобщаващи, свързани и човешки градове“, казва ръководителят на проекта Анна Венблад.

Първият прототип се разработва на базата на цифров двойник на шведския град Гьотеборг – „Virtual Gothenburg“. Чрез него потребителите могат да разглеждат виртуално градската среда, включително входове, места за сядане, осветление, шумова среда и натовареност на пространства, чрез компютър, таблет или мобилен телефон.

Проектът е насочен и към улесняване на планирането за семейства на деца с увреждания, за които достъпността на градската среда често е ключов фактор за участие в обществени и културни събития.

„Възможността дадено място да бъде разгледано предварително във виртуална среда може да промени начина, по който хората планират своето участие в градския живот“, посочват от екипа на проекта.

Проектът European Citiverses Uniting for Inclusiveness се изпълнява от консорциум от 12 партньори от Европа, включително публични институции, университети, изследователски организации, технологични компании и граждански структури.

Проектът обединява 12 партньора от различни европейски държави – включително публични институции, университети, изследователски центрове, технологични компании и граждански организации. Водещ партньор е град Гьотеборг, Швеция.

Амбицията е в дългосрочен план цифровите двойници да се превърнат в практични инструменти за създаване на по-приобщаващи, свързани и човешки градове в цяла Европа.

Първият демонстрационен прототип се очаква да бъде представен на Smart City Expo World Congress в Барселона през ноември 2026 г.

Разработените проекти обхванаха широк спектър от теми, свързани с дезинформацията и публичната комуникация, сред които използването на патриотични наративи в социалните мрежи, локални казуси на медийно недоверие, интерпретации на изборни процеси, наративи “ние срещу тях“, както и ролята на изкуствения интелект при създаването и разпространението на подвеждащо съдържание.

На събитието присъстваха представители на институциите и академичната общност, които подчертаха значението на критичното мислене, научния подход и междуинституционалното сътрудничество в противодействието на дезинформацията.

“Времето на бързата информация е сложно и затова уменията, които развивате тук, са изключително важни – те насърчават критическото мислене и скъсяват дистанцията между истинската информация и дезинформацията“, отбеляза ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.

Според министъра на външните работи Надежда Нейнски “срещу дезинформацията не се воюва само с технологии, а с критично мислене, знание и смелостта да задаваш въпроси“.

Ирена Младенова, министър на иновациите и растежа, подчерта значението на формата като дългосрочен процес, който изгражда отговорност към създаваното и споделяно съдържание.

Министърът на електронното управление, Георги Шарков акцентира върху необходимостта от координирани усилия за постигане на ситуационна осведоменост и ранно предупреждение при дезинформационни кампании.

Директорът на институт GATE, проф. Силвия Илиева отбеляза, че инициативата създава връзка между теорията и практиката, като ангажира участниците с реални обществени предизвикателства.

“Живеем във време на постоянна дезинформация – тя не е криза, която отминава, а устойчиво предизвикателство. DisInfoHack показва как една абстрактна заплаха се превръща в работа по реални обществени проблеми, в която чрез сътрудничество и експертиза се изгражда устойчив модел за разбиране и противодействие на дезинформацията,“ каза още тя.

Ръководителят на инициативата гл. ас. д-р Мария Юрукова подчерта, че DisInfoHack цели изграждане на устойчива общност от млади хора, които работят по дългосрочни решения в областта на информационната среда.

Председателят на журито проф. Нели Огнянова акцентира върху значението на информационната култура като ключов фактор за способността на обществото да взема информирани решения.

Институт GATE се включи в инициативата и с двама ментори на отбори от направление „Анализ на информационната среда“. Д-р Руслана Маргова беше ментор на екип „Седемте самураи“ от Военноморското училище във Варна по темата „Кацане сред спекулации: как дезинформацията превърна България в участник във войната в Иран“. Иглика Иванова ръководи екип „Факт Флаш“ по казуса „Изборите – една година по-късно: решението на Конституционния съд №1 от 2025 г. – актуално сега?“.

Направление „Анализ на информационната среда“ в институт GATE разработва и тества инструменти, насочени към подпомагане на по-безопасната ориентация на граждани и институции в съвременната информационна среда. Работата съчетава социално-научни изследвания върху демокрацията и пропагандата с напреднали технологии за изкуствен интелект, които позволяват откриване на манипулации, картографиране на вредни наративи и подпомагане на проверители на факти, журналисти и граждани в разбирането на онлайн съдържание. Паралелно се разработват практически ресурси за медийна грамотност и препоръки за политики, насочени към училища, редакции и публични институции.

DisInfoHack 2026 е част от проекта CoDE, обединяващ академични институции, научни организации и бизнес партньори в усилията за укрепване на информационната устойчивост в България.

В изказването си тя посочи, че цифровите двойници позволяват преминаване от реактивен към проактивен модел на управление чрез симулации, прогнозиране и вземане на решения, базирани на данни. В тази насока институт GATE активно развива Цифровия двойник на София като платформа за устойчиво градско планиране и развитие.

Събитието подчерта значението на свързаните екосистеми, в които науката, бизнесът и публичният сектор работят съвместно за създаване на устойчиви и измерими решения в ерата на изкуствения интелект.

Организаторите – Norwegian-Bulgarian Chamber of Commerce, Клъстер Изкуствен Интелект България, Sofia Tech Park, Cluster for Applied AI Norway, БАСКОМ и БАИТ – събраха представители на водещи организации за обмен на идеи и добри практики, насочени към ускоряване на растежа чрез AI.

Приветствие отправи и Андрияна Сукова, заместник-генерален директор в Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК. В изказването си тя постави акцент върху ролята на европейските политики за насърчаване на предприемачеството, иновациите и достъпа до финансиране.

Като домакин на събитието директорът на GATE проф. Силвия Илиева подчерта ангажимента на института към развитието на предприемачески умения. Тя отбеляза, че GATE активно участва в проекти по програма „Хоризонт Европа“, които създават реални възможности за млади иноватори чрез обучения, международни инициативи и подкрепа за навлизане на европейските пазари.

В панелна дискусия, посветена на уменията на предприемача на бъдещето, Иван Драганов от екипа “Бизнес развитие“ на GATE представи визията на института за ролята на технологиите и данните в развитието на новото поколение предприемачи. Участниците очертаха необходимостта от интердисциплинарни знания и адаптивност в условията на динамична бизнес среда.

Програмата на Next Gen Entrepreneurs Day проследи целия път на предприемаческата идея – от нейното възникване и валидиране до осигуряването на финансиране и изграждането на устойчив бизнес модел. В отделните панели бяха разгледани ключови теми като достъп до инвестиции, развитие на умения и предизвикателствата пред предприемачите в контекста на бързото технологично развитие и навлизането на изкуствения интелект.

Повдигнат беше и въпросът как се разпределя отговорността между потребителите и доставчиците на AI системи, включително в случаите, когато резултатите са неточни. Обсъдени бяха и примери от практиката на големи AI платформи, където условията за ползване често прехвърлят отговорността върху потребителя.

Сред темите беше и кога една AI система може да се счита за „дефектна“, както и кой носи отговорност при промени след внедряване – например чрез самообучение или софтуерни актуализации от трети страни. Засегната беше и темата за AI в регулаторни „пясъчници“ (sandboxes), където нови технологии се тестват в контролирана среда.

В края на дискусията беше поставен акцент върху подхода „отчетност чрез дизайн“, при който изискванията за отговорност се включват още при създаването и внедряването на AI системите.

Посещението на екипа от imec  – KU Leuven – CiTiP е част от по-широкото стратегическо сътрудничество между институт GATE и CiTiP към KU Leuven – водещ европейски център в областта на правото на технологиите и интелектуалната собственост. Партньорството има за цел развитие на съвместни интердисциплинарни изследвания между изкуствен интелект, компютърни науки и право.

Ще стане дума и за „регулиране, основано на доказателства“ – подход, целящ правилата да стъпват на реални данни, а не на предположения. Участниците в панела ще обсъдят как политиките могат да подпомогнат създаването на надеждни, конкурентни и човекоцентрични AI решения.

В горещата дискусия на сцената на “Up To GATE 2025: New Horizons” предстои да видим водещи гласове на европейската сцена, ежедневно оформящи AI средата на континента. Това са: Йорданка Иванова, старши експерт по политики в Европейската комисия – човек с ключова роля в създаването на правилата, които ще определят какво можем и не можем да правим с AI; Микела Магас, съветник по иновациите на Европейската комисия и лидерите на Г-7, член на кръглата маса на високо равнище на председателя фон дер Лайен за новия европейски Баухаус и член на консултативния съвет на CERN IdeaSquare (ISAB-G), председател на Industry Commons Foundation (Швеция) и носител на наградата EU Woman Innovator of the Year – мост между науката и индустрията, чийто опит и идеи отекват в Брюксел, Г-7, CERN и много други глобални организации; Кристина Бока, част от глобалния екип по интелектуална собственост на imec (Белгия) – институция, която стои зад някои от най-сериозните технологични пробиви в Европа; Марчин Олендер, директор по обществени политики в AI Chamber CEE – гласът на бизнеса и малките и средни предприятия в Централна и Източна Европа, познаващ регулаторната среда отвътре, след години в Google и държавната администрация на Полша.

Всеки от тях идва със своя гледна точка – регулаторна, бизнес, научна или иновационна, което превръща панела в истински кръстопът на идеи. Дискусията ще модерира Иво Емануилов – ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (ERPL) към институт GATE. Той е част и от работните групи на ЕС, разработили Етичния кодекс за AI, а ръководената от него лаборатория е една от малкото в Европа, където AI продукти се тестват преди да влязат на пазара: дали са безопасни, етични и отговарят на всички правила.

За международния форум “Up To GATE 2025: New Horizons“

Събитието ще събере водещи български и международни експерти, изследователи и представители на бизнеса, за да дискутират потенциала на изкуствения интелект и данните като двигатели на иновациите и устойчивото развитие. Те ще  очертаят визията за следващия етап от развитието на европейската и глобалната екосистема за изкуствен интелект – от експериментални подходи и етични принципи към реално въздействие и устойчиво внедряване.

Програмата включва панели с високо ниво на експертиза и демонстрационни сесии.

Темите обхващат: анализ на въздействието на Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act) върху иновациите; представяне на най-новите изследвания на GATE в приложните области Градове на бъдещето, Цифрово здравеопазване и Интелигентно управление; дискусия за ролята на суверенния и надежден обмен на данни като основа за иновации, междуинституционално сътрудничество и нови бизнес модели в Европа; визии и примери за успешен преход от изследователска дейност към внедряване и икономическо въздействие чрез иновации, основани на данни и изкуствен интелект.

Сред гостите на сцената излезе и Симеон Карпузов, изследовател от екипа по Цифрово здравеопазване на GATE. Той представи два от най-иновативните проекта, върху които екипът работи в момента.

Първият проект е безконтактна система за засичане на епилептични пристъпи, която използва интелигентно видеонаблюдение. Разработена съвместно с лекари и пациенти, системата позволява автоматично разпознаване на пристъпи в реално време, като същевременно защитава личните данни. В момента технологията се тества в специализирана клиника в Нидерландия и вече показва обнадеждаващи резултати.

Вторият проект е пилотно изследване за ранно откриване на болестта на Алцхаймер чрез анализ на електроенцефалографски (ЕЕГ) данни с помощта на изкуствен интелект. Изследването открива специфични модели в мозъчната активност, характерни за хора с предразположеност към болестта, още преди появата на симптоми. Първите резултати показват над 90% точност при предсказване.

„Науката трябва да бъде полезна – целта ни е нашите разработки да променят реално живота на хората“, сподели д-р Карпузов по време на събитието.