Ще стане дума и за „регулиране, основано на доказателства“ – подход, целящ правилата да стъпват на реални данни, а не на предположения. Участниците в панела ще обсъдят как политиките могат да подпомогнат създаването на надеждни, конкурентни и човекоцентрични AI решения.

В горещата дискусия на сцената на “Up To GATE 2025: New Horizons” предстои да видим водещи гласове на европейската сцена, ежедневно оформящи AI средата на континента. Това са: Йорданка Иванова, старши експерт по политики в Европейската комисия – човек с ключова роля в създаването на правилата, които ще определят какво можем и не можем да правим с AI; Микела Магас, съветник по иновациите на Европейската комисия и лидерите на Г-7, член на кръглата маса на високо равнище на председателя фон дер Лайен за новия европейски Баухаус и член на консултативния съвет на CERN IdeaSquare (ISAB-G), председател на Industry Commons Foundation (Швеция) и носител на наградата EU Woman Innovator of the Year – мост между науката и индустрията, чийто опит и идеи отекват в Брюксел, Г-7, CERN и много други глобални организации; Кристина Бока, част от глобалния екип по интелектуална собственост на imec (Белгия) – институция, която стои зад някои от най-сериозните технологични пробиви в Европа; Марчин Олендер, директор по обществени политики в AI Chamber CEE – гласът на бизнеса и малките и средни предприятия в Централна и Източна Европа, познаващ регулаторната среда отвътре, след години в Google и държавната администрация на Полша.

Всеки от тях идва със своя гледна точка – регулаторна, бизнес, научна или иновационна, което превръща панела в истински кръстопът на идеи. Дискусията ще модерира Иво Емануилов – ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (ERPL) към институт GATE. Той е част и от работните групи на ЕС, разработили Етичния кодекс за AI, а ръководената от него лаборатория е една от малкото в Европа, където AI продукти се тестват преди да влязат на пазара: дали са безопасни, етични и отговарят на всички правила.

За международния форум “Up To GATE 2025: New Horizons“

Събитието ще събере водещи български и международни експерти, изследователи и представители на бизнеса, за да дискутират потенциала на изкуствения интелект и данните като двигатели на иновациите и устойчивото развитие. Те ще  очертаят визията за следващия етап от развитието на европейската и глобалната екосистема за изкуствен интелект – от експериментални подходи и етични принципи към реално въздействие и устойчиво внедряване.

Програмата включва панели с високо ниво на експертиза и демонстрационни сесии.

Темите обхващат: анализ на въздействието на Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act) върху иновациите; представяне на най-новите изследвания на GATE в приложните области Градове на бъдещето, Цифрово здравеопазване и Интелигентно управление; дискусия за ролята на суверенния и надежден обмен на данни като основа за иновации, междуинституционално сътрудничество и нови бизнес модели в Европа; визии и примери за успешен преход от изследователска дейност към внедряване и икономическо въздействие чрез иновации, основани на данни и изкуствен интелект.

Сред гостите на сцената излезе и Симеон Карпузов, изследовател от екипа по Цифрово здравеопазване на GATE. Той представи два от най-иновативните проекта, върху които екипът работи в момента.

Първият проект е безконтактна система за засичане на епилептични пристъпи, която използва интелигентно видеонаблюдение. Разработена съвместно с лекари и пациенти, системата позволява автоматично разпознаване на пристъпи в реално време, като същевременно защитава личните данни. В момента технологията се тества в специализирана клиника в Нидерландия и вече показва обнадеждаващи резултати.

Вторият проект е пилотно изследване за ранно откриване на болестта на Алцхаймер чрез анализ на електроенцефалографски (ЕЕГ) данни с помощта на изкуствен интелект. Изследването открива специфични модели в мозъчната активност, характерни за хора с предразположеност към болестта, още преди появата на симптоми. Първите резултати показват над 90% точност при предсказване.

„Науката трябва да бъде полезна – целта ни е нашите разработки да променят реално живота на хората“, сподели д-р Карпузов по време на събитието.

За Smart Scroll Academy

Иновативната образователна инициатива Smart Scroll Academy е насочена към младежи на възраст 13 – 17 години и се организира от Out Loud Foundation и Sofia Tech Park. Нейната цел е развиване на критично мислене и ключови умения у младите хора за професиите на бъдещето чрез участието им в интерактивни модули с журналисти, учени и креативни професионалисти от различни области.

DS4PED има за цел да трансформира градовете в устойчиви, ориентирани към данни среди чрез създаване на положителни енергийни райони (Positive Energy Districts) в София и Руби, Испания. Проектът е част от инициативата European Data Space for Smart Communities (DS4SSCC-DEP) и залага на използването на иновативни подходи за споделяне на данни в области като енергетика, мобилност и околна среда.

Пилотният проект в София ще се фокусира върху анализ на соларния потенциал на сградите в града чрез комбиниране на геопространствени данни и информация за енергийното потребление. Това ще подпомогне насърчаването на използването на възобновяеми енергийни източници. Събирането и анализът на данни за мобилност, енергия и замърсяване ще позволят оценка на влиянието върху градската среда и ще подкрепят планирането на по-зелени и устойчиви пространства. Предвижда се също така използване на прогностични модели за екстремни климатични събития, което ще улесни реакцията при природни бедствия. В основата на пилота стои тясното сътрудничество между общинските власти, частния сектор и гражданските организации.

Пилотът в Руби цели да създаде устойчива енергийна екосистема чрез директно захранване на зарядни станции за електромобили със слънчева енергия. Основното предизвикателство е несъответствието между времето на производство на слънчева енергия и пиковите моменти на търсене, особено вечер. За да се преодолее този проблем, ще се прилага токенизация на излишната енергия чрез т.нар. ZEAC токени, които могат да се съхраняват цифрово и да се използват при необходимост. Това предлага по-рентабилна алтернатива на мащабното съхранение на енергия в батерии.

В проекта участват осем партньорски организации: GATE, Столична община, община Руби, Zertifier, Factual Consulting, i2CAT, The Mobility Factory и AELEC. Началото на DS4PED е поставено на 1 март 2025 г., като продължителността му е 18 месеца.

Участие ще вземат: акад. проф. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката на Република България, проф. Гордана Медин, ЦЕРН, Александър Гън, Калифорнийски университет, Искрен Ванков, Alpha Ring International, Джон Пасли, Йоркски универститет, Лондон, Теодосий Теодосиев „Тео“ – физик и преподавател

На фокус ще бъдат теми като ядрен синтез, изкуствен интелект (AI), образование и бизнес перспективи за България и ЕС.

Fusion Future Conference ще представи Alpha-E – авангардна платформа за образование и изследвания в областта на ядрената енергетика (базирана на сливането на леки ядра), разработена в Силициевата долина, съвместно с Оксфордския университет и MIT. Аlpha-Ring предоставя на студентите възможност да работят с платформата, анализирайки реакции на синтез, разработвайки физични модели и прилагайки AI алгоритми за оптимизация и прогнозиране

Събитието ще събере представители на държавните институции, академичните среди и бизнеса, които ще обсъдят предизвикателствата пред дигиталната информационна среда и ще дадат официален старт на двумесечния хакатон.

Какво представлява DisinfoHack 2025?

DisinfoHack 2025 е иновативен формат, който предоставя на студентите два месеца, за да работят задълбочено върху реални казуси, свързани с дезинформацията. За разлика от традиционните хакатони, които продължават 24-48 часа, този „бавен хакатон“ дава възможност на участниците да анализират задълбочено, да разработят устойчиви решения и да работят с водещи експерти от академичните среди, технологичния сектор и медийната индустрия.

Реализирането на такъв тип проекти е от съществено значение в изграждането на иновационна екосистема, свързана с бъдещето на  медицината и здравната грижа, вследствие на тясното сътрудничество между академичните среди, бизнеса и изследователите, както на национално, така и на европейско ниво.

Георги Петков от направление „Дигитално здравеопазване“ на GATE акцентира върху огромния потенциал при използването на технологиите и споделянето на данни за ранното откриване и превенция на различни заболявания и даде конкретен пример с разработената от института система за детекция и реакция в реално време при епилептични припадъци, която в момента се тества при петима пациенти в клиника по епилепсия в Нидерландия.

Проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на изследователската област „Градове на бъдещето“, се включи в представянето на Starter Kit, където сподели опита на GATE в неговото приложение. Starter Kit е ценен ресурс за института, тъй като предлага структурирана методология за разбиране и внедряване на пространства от данни, съобразена с най-добрите практики и европейските стандарти. Благодарение на този инструмент, екипът на GATE успешно навигира ключови аспекти като техническа архитектура, управление, качество на данните и интероперативност както в самите пространства, така и в процесите на реалния обмен на данни.

Д-р Ива Кръстева, старши изследовател,  представи важността на развитието на умения за организации, които се присъединяват към пространствата от данни, на интерактивен уъркшоп „От идеята до бизнеса. Създаване на потребителски казуси и въвеждане в  пространствата от данни“. В панела „Бъдещето на здравеопазването: Отключване на създаването на стойност чрез споделяне на данни“ Ирена Павлова, мениджър „Европейски програми и проекти“ подчерта, че доверието и цифровата здравна култура са основни фактори за реализирането на пространството за здравни данни в ЕС. Тя подчерта необходимостта от развиване на дигитални умения в здравните специалисти и насърчаване на пациентите да подобрят своята грамотност в областта на данните.

Проф. Силвия Илиева, директор на GATE,  участва в редовните срещи на Хъбовете на Международна асоциация за пространства от данни (International Data Spaces Association), на която бяха обмени идеи и бе проведена дискусия за предстоящите инициативи на Асоциацията, заедно с представители от Финландия, Испания, Бразилия и други.

Симпозиумът събра водещи експерти, политици и иноватори, които обсъдиха ключови теми, свързани с цифровата трансформация, изкуствения интелект и сигурното споделяне на данни.

Пространствата от данни (Data spaces) представляват дигитални екосистеми, които позволяват сигурен, стандартизиран и регулиран обмен на данни между различни индустрии и организации. Те са ключов елемент за създаването на по-свързан, интелигентен и устойчив цифров свят, подпомагащ развитието на градското планиране, здравеопазването, индустрията и мобилността. Събития като Data Spaces Symposium играят важна роля за определяне на бъдещите насоки и практики в тази област.

Институтът продължава да работи за развитието на сигурни, оперативно съвместими и високоефективни пространства от данни. Участието в Data Spaces Symposium 2025 даде възможност за обмен на знания, създаване на нови партньорства и активен диалог за бъдещето на цифровата икономика.

Хакатонът се организира в рамките на проекта CoDE – Среда за противодействие на дезинформацията в България и се реализира с подкрепата на Стопанския и Философския факултет на Софийския университет, Института GATE, Европейския софтуерен институт, ИИКТ – БАН, WebCentric, Contipso и Identrics.

Участниците в DisinfoHack 2025 ще имат възможност да работят по ключови теми, свързани с разпространението на дезинформация в обществото, като ще разработват стратегии и решения за идентифициране, анализ и противодействие на манипулативните наративи. Сред тях са: Присъединяване на България към Еврозоната (Разпознаване на фалшиви новини, свързани с приемането на еврото; Анализ на дезинформационни кампании, свързани с икономическите ефекти от членството в Еврозоната; Използване на цифрови инструменти за проверка на факти и мониторинг на медийното съдържание); Войната в Украйна (Разпространение на пропаганда и нейните последици за демократичните процеси); НАТО в България. България в НАТО (Дезинформация и митове около ролята на НАТО в България); Миграция (Разпространение на дезинформация и манипулативни наративи относно миграционните процеси; Проверка на факти и медийна грамотност като инструмент за устойчивост срещу манипулации).

На официалното откриване присъстваха водещи експерти, преподаватели и представители на институции и бизнеса. Николай Доцев, началник на кабинета на министъра на отбраната, предаде официалното приветствие от името на министър Атанас Запрянов към присъстващите. Той подчерта значението на критичното мислене в съвременната информационна среда и призова за насърчаване на културата на прозрачност, отчетност и доверие като основен механизъм за противодействие на дезинформацията.

Доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет, предаде приветствие от името на декана доц. д-р Атанас Георгиев и акцентира върху икономическите измерения на дезинформацията. Той подчерта, че дезинформацията, пропагандата и организираната престъпност функционират като част от бизнес модел, който генерира значителни финансови средства.

Доц. Велизар Шаламанов, координатор на способността по проекта CoDE, изтъкна, че DisinfoHack е иновативен хакатон, който може да постави основите на по-структурирана и устойчива екосистема за противодействие на дезинформацията.

Проф. Нели Огнянова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, председател на координационния съвет на проекта CoDE и председател на журито на хакатона призова участниците да осъзнаят, че работата им в хакатона е част от една по-голяма битка за истината и свободата на словото, която изисква активна съпротива срещу организираните дезинформационни мрежи. „Ако позволим на дезинформацията да се разпространява безконтролно, това ще застраши не само нашата свобода, но и нашата сигурност“, заключи тя.

По време на събитието направление „Интелигентно правителство“ на институт GATE, координатор на Българо-румънската обсерватория за дигитални медии“ (BROD) осъществи научен експеримент, свързан с идентифициране на базовите умения на присъстващите да различават фалшивите новини от достоверната информация. Изследователите проведоха и обучение за разпознаване на дезинформацията.

Ключов акцент от посещението бе презентацията на г-н Боргини относно възможностите за кариера в НАТО. Бяха представени разнообразен набор от роли за над 8200 цивилни длъжности, предлагащи възможности за професионалисти в технологиите и международните отношения. Той подчерта значението на квалифицираната работна сила, способна да разбира и прилага новите технологии към развиващата се мисия на НАТО.

Посещението включваше обиколка на иновативните лаборатории на GATE, където участниците се срещнаха с някои от изследователите, работещи в института. Екипът на научно направление „Интелигентно правителство“ демонстрира напредъка в противодействието на дезинформацията и постигането на информационна устойчивост чрез инструменти за анализ, управлявани от ИИ. Изследователите от направление “Дигитално здравеопазване” представиха една от най-новите си разработки с фокус върху наблюдение на пациенти в реално време и анализ на медицински данни.

И двата екипа демонстрираха как големите данни и ИИ могат да подобрят процесите на вземане на решения и обществените услуги.