Разработените проекти обхванаха широк спектър от теми, свързани с дезинформацията и публичната комуникация, сред които използването на патриотични наративи в социалните мрежи, локални казуси на медийно недоверие, интерпретации на изборни процеси, наративи “ние срещу тях“, както и ролята на изкуствения интелект при създаването и разпространението на подвеждащо съдържание.

На събитието присъстваха представители на институциите и академичната общност, които подчертаха значението на критичното мислене, научния подход и междуинституционалното сътрудничество в противодействието на дезинформацията.

“Времето на бързата информация е сложно и затова уменията, които развивате тук, са изключително важни – те насърчават критическото мислене и скъсяват дистанцията между истинската информация и дезинформацията“, отбеляза ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.

Според министъра на външните работи Надежда Нейнски “срещу дезинформацията не се воюва само с технологии, а с критично мислене, знание и смелостта да задаваш въпроси“.

Ирена Младенова, министър на иновациите и растежа, подчерта значението на формата като дългосрочен процес, който изгражда отговорност към създаваното и споделяно съдържание.

Министърът на електронното управление, Георги Шарков акцентира върху необходимостта от координирани усилия за постигане на ситуационна осведоменост и ранно предупреждение при дезинформационни кампании.

Директорът на институт GATE, проф. Силвия Илиева отбеляза, че инициативата създава връзка между теорията и практиката, като ангажира участниците с реални обществени предизвикателства.

“Живеем във време на постоянна дезинформация – тя не е криза, която отминава, а устойчиво предизвикателство. DisInfoHack показва как една абстрактна заплаха се превръща в работа по реални обществени проблеми, в която чрез сътрудничество и експертиза се изгражда устойчив модел за разбиране и противодействие на дезинформацията,“ каза още тя.

Ръководителят на инициативата гл. ас. д-р Мария Юрукова подчерта, че DisInfoHack цели изграждане на устойчива общност от млади хора, които работят по дългосрочни решения в областта на информационната среда.

Председателят на журито проф. Нели Огнянова акцентира върху значението на информационната култура като ключов фактор за способността на обществото да взема информирани решения.

Институт GATE се включи в инициативата и с двама ментори на отбори от направление „Анализ на информационната среда“. Д-р Руслана Маргова беше ментор на екип „Седемте самураи“ от Военноморското училище във Варна по темата „Кацане сред спекулации: как дезинформацията превърна България в участник във войната в Иран“. Иглика Иванова ръководи екип „Факт Флаш“ по казуса „Изборите – една година по-късно: решението на Конституционния съд №1 от 2025 г. – актуално сега?“.

Направление „Анализ на информационната среда“ в институт GATE разработва и тества инструменти, насочени към подпомагане на по-безопасната ориентация на граждани и институции в съвременната информационна среда. Работата съчетава социално-научни изследвания върху демокрацията и пропагандата с напреднали технологии за изкуствен интелект, които позволяват откриване на манипулации, картографиране на вредни наративи и подпомагане на проверители на факти, журналисти и граждани в разбирането на онлайн съдържание. Паралелно се разработват практически ресурси за медийна грамотност и препоръки за политики, насочени към училища, редакции и публични институции.

DisInfoHack 2026 е част от проекта CoDE, обединяващ академични институции, научни организации и бизнес партньори в усилията за укрепване на информационната устойчивост в България.

В изказването си тя посочи, че цифровите двойници позволяват преминаване от реактивен към проактивен модел на управление чрез симулации, прогнозиране и вземане на решения, базирани на данни. В тази насока институт GATE активно развива Цифровия двойник на София като платформа за устойчиво градско планиране и развитие.

Събитието подчерта значението на свързаните екосистеми, в които науката, бизнесът и публичният сектор работят съвместно за създаване на устойчиви и измерими решения в ерата на изкуствения интелект.

Организаторите – Norwegian-Bulgarian Chamber of Commerce, Клъстер Изкуствен Интелект България, Sofia Tech Park, Cluster for Applied AI Norway, БАСКОМ и БАИТ – събраха представители на водещи организации за обмен на идеи и добри практики, насочени към ускоряване на растежа чрез AI.

Приветствие отправи и Андрияна Сукова, заместник-генерален директор в Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК. В изказването си тя постави акцент върху ролята на европейските политики за насърчаване на предприемачеството, иновациите и достъпа до финансиране.

Като домакин на събитието директорът на GATE проф. Силвия Илиева подчерта ангажимента на института към развитието на предприемачески умения. Тя отбеляза, че GATE активно участва в проекти по програма „Хоризонт Европа“, които създават реални възможности за млади иноватори чрез обучения, международни инициативи и подкрепа за навлизане на европейските пазари.

В панелна дискусия, посветена на уменията на предприемача на бъдещето, Иван Драганов от екипа “Бизнес развитие“ на GATE представи визията на института за ролята на технологиите и данните в развитието на новото поколение предприемачи. Участниците очертаха необходимостта от интердисциплинарни знания и адаптивност в условията на динамична бизнес среда.

Програмата на Next Gen Entrepreneurs Day проследи целия път на предприемаческата идея – от нейното възникване и валидиране до осигуряването на финансиране и изграждането на устойчив бизнес модел. В отделните панели бяха разгледани ключови теми като достъп до инвестиции, развитие на умения и предизвикателствата пред предприемачите в контекста на бързото технологично развитие и навлизането на изкуствения интелект.

Повдигнат беше и въпросът как се разпределя отговорността между потребителите и доставчиците на AI системи, включително в случаите, когато резултатите са неточни. Обсъдени бяха и примери от практиката на големи AI платформи, където условията за ползване често прехвърлят отговорността върху потребителя.

Сред темите беше и кога една AI система може да се счита за „дефектна“, както и кой носи отговорност при промени след внедряване – например чрез самообучение или софтуерни актуализации от трети страни. Засегната беше и темата за AI в регулаторни „пясъчници“ (sandboxes), където нови технологии се тестват в контролирана среда.

В края на дискусията беше поставен акцент върху подхода „отчетност чрез дизайн“, при който изискванията за отговорност се включват още при създаването и внедряването на AI системите.

Посещението на екипа от imec  – KU Leuven – CiTiP е част от по-широкото стратегическо сътрудничество между институт GATE и CiTiP към KU Leuven – водещ европейски център в областта на правото на технологиите и интелектуалната собственост. Партньорството има за цел развитие на съвместни интердисциплинарни изследвания между изкуствен интелект, компютърни науки и право.

Подходът на GATE беше високо оценен от международната аудитория като иновативен модел за сътрудничество между наука, бизнес и регулатори.

В рамките на форума беше представен и първият практически наръчник за създаване на регулаторни лаборатории в контекста на Акта за изкуствения интелект на ЕС, създаден от Катерина Йорданова, старши експерт към imec.

Особен интерес предизвика темата за т.нар. AI агенти – оркестрирани езикови модели, които действат съвместно и могат да променят поведението си в рамките на дни.

“Системата, която внедрявате в понеделник, може да не е системата, която работи в петък“, подчерта лекторът Иво Емануилов, ръководител на Лабораторията за експериментална регулация към институт GATE.

Това има пряко значение за бизнеса: съответствието не е еднократна проверка, а непрекъснат процес. Участниците обсъдиха как организациите могат да изградят вътрешни механизми за наблюдение, адаптация и управление на риска през целия жизнен цикъл на AI системите – от проектирането и внедряването до актуализациите и реалната им употреба.

Беше засегнат и въпросът доколко поставянето на AI системите в рамката за безопасност на стоките отразява реалността на софтуерната разработка – процес, който е значително по-бърз и по-динамичен от този при физическите продукти. Именно тук се очерта една от ключовите ползи за участниците: по-дълбоко разбиране на регулаторната логика и способност да я прилагат гъвкаво в контекста на собствените си технологични решения.

Обучението открои и активната роля на Лабораторията за експериментална регулация като мост между право, технологии и иновации. Тя предлага разработване на практически инструменти и методологии за съответствие, тества регулаторни подходи в реална среда и подпомага публични институции и бизнес организации при прилагането на новите изисквания.

Този експериментален и интердисциплинарен подход позволява на компаниите да преминат отвъд формалното спазване на закона и да превърнат регулацията в управленски инструмент за по-добро управление на риска, за по-високо доверие от страна на клиенти и партньори и за устойчиво позициониране на европейския пазар.

Обучението показа, че Актът за изкуствения интелект може да бъде разглеждан не само като нормативно задължение, но и като възможност за изграждане на доверие, за намаляване на правния и репутационния риск, за по-структурирано и отговорно внедряване на иновации и за стратегическо лидерство в ерата на AI.

Финансовата подкрепа по програмата е на стойност 25 000 щатски долара и обхваща такси за обучение, разходи за издръжка, академични пътувания, участие в научни конференции, както и достъп до менторство и специализирани ресурси.

Пламена Илиева е възпитаник на Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва бакалавърска степен по „Софтуерно инженерство“, а в момента продължава обучението си в магистърската програма „Изкуствен интелект“. Професионалният ѝ път включва стажове в международни технологични компании, а към днешна дата работи като софтуерен инженер, с активна ангажираност в разработването на AI-базирани решения.

„За мен тази стипендия е възможност да надградя знанията си, да получа менторство от водещи специалисти и да намеря по-ясна посока в една изключително бързо развиваща се област. Вярвам, че изкуственият интелект трябва да се развива отговорно и с мисъл за обществото“, споделя Пламена Илиева.

Програмата Google DeepMind AI Scholarship е част от глобалния ангажимент на компанията да насърчава разнообразието и достъпа до качествено образование в сферата на изкуствения интелект, като подкрепя студенти с висока мотивация и потенциал за научно и обществено значимо развитие.

„С всяка година GATE се утвърждава като една от ключовите платформи за разговора за бъдещето на изкуствения интелект, което вече не е въпрос на „дали“, а на „как“ – как да го използваме отговорно, етично и с реално въздействие върху обществото“, отбеляза заместник-министърът акад. Витанов. Той подчерта, че България има нужда от центрове, които не само използват, но и създават иновации, какъвто е и институт GATE.

Заместник-кметът на София по дигитализация, иновации и икономическо развитие Иван Гойчев подчерта значимата роля на GATE за столицата чрез работата по Цифровия двойник на София – първият у нас дигитален модел на град, създаден с мисъл за по-устойчиво, отворено и интелигентно градско развитие.

Йорданка Чобанова подчерта стратегическата роля на GATE за ЕС. „Институт GATE е доверен партньор и приятел на Европейската комисия. Благодарение на неговата работа България вече има видимо място на европейската карта на изкуствения интелект“, отбеляза тя. Ръководителят на Представителството на ЕК в България очерта европейската визия за бъдещето на ИИ – от изграждането на гигафабрики и суперкомпютърни инфраструктури до инвестиране в таланти, внедряване на AI в индустрията и създаване на общи европейски пространства за данни.

Акад. Спасов отбеляза тясната връзка между института и научната екосистема на СУ „Св. Климент Охридски“, акцентирайки, че GATE е сред водещите центрове за върхови постижения в страната.

Председателят на УС на GATE проф. Анастас Герджиков  изтъкна постиженията на Института през последната година – участие в 20 европейски проекта, над 150 научни публикации и партньорства с повече от 500 организации по света. „GATE показва какво е възможно, когато водещи учени вдъхновяват амбициозни млади изследователи“, посочи той.

Директорът на института проф. Силвия Илиева постави акцент върху ориентирания към човека научен подход. „Най-усъвършенстваната система, която можем да изградим, остава човешкият ум“, каза проф. Илиева, подчертавайки, че мисията на GATE е да превръща знанието във възможности, данните – в прозрения, а иновациите – в напредък за България, Европа и света.

„Всичко, което постигаме, го постигаме заради нашите изследователи – хората, които всеки ден надскачат границите в науката“, добави тя.

Форумът проследи пътя от вдъхновението до реалното въздействие на изкуствения интелект и данните.

В своята специална лекция „Урбанетика: изграждане на екологична интелигентност в града чрез изкуствен интелект и данни“ световноизвестният японски учен проф. Нобору Кошизука показа как AI и анализът на данни могат да трансформират градската среда, като създадат интелигентни и устойчиви градове, в които технологиите подпомагат хармоничното взаимодействие между хората, инфраструктурата и околната среда. Той постави акцент и върху сътрудничеството между ЕС и Япония за изграждане на отворени платформи за умни градове, демонстрирайки как обменът и споделянето на данни между държави, институции и индустрии могат да подпомогнат устойчивото развитие, иновациите и дигиталната трансформация на обществото.

Международните експерти от панела, посветен на регулаторните въпроси на AI, подчертаха необходимостта от експериментални рамки, които да подкрепят прототипирането, тестването и разработването на нови и нововъзникващи технологии.  Примери от добри практики на световни гиганти като IKEA, Google и imec, разкриха  необходимостта от създаването на условия за иноваторите да експериментират и разработват своите продукти, услуги и бизнес модели в я среда, която насърчава бързо прототипиране и тестване на идеи.

Програмата на Up To GATE 2025: New Horizons продължи с представяне на постиженията на Института в основните му научно-приложни направления „Градове на бъдещето“, „Дигитално здравеопазване“ и „Интелигентно управление“. Специален панел бе посветен на споделянето на данни като движеща сила за иновациите. Международните експерти изтъкнаха необходимостта от стандартизация в пространствата от данни с цел постигане на оперативна съвместимост, изграждане на доверие и съответствие с нормативната уредба.

Ролята на научноизследователската дейност като основа за иновации и икономически растеж беше във фокуса на бизнес ориентирания панел, където специален гост-лекто беше Стефан Добрев, председател на УС на Европейския институт за иновации и технологии. Дискусията събрa на една сцена представители на европейската иновационна екосистема, финтех сектора, индустрията, рисковия капитал и социалното предприемачество. В последвалата дискусия бяха представени конкретни примери и работещи модели за сътрудничество между изследователски организации, стартиращи компании, корпорации и инвеститори.

В специални демонстрационни сесии изследователите на GATE представиха най-новите развития в Цифровия двойник на града, както и разработени инструменти, които могат да бъдат използвани от индустрията, институциите и гражданите.

Двете институции ще развиват сътрудничеството помежду си чрез съвместни публикации, обучения, семинари и образователни програми. Част от ангажимента е и активно сътрудничество в привличането на външни ресурси и трансфер на знания и технологии. Дейностите ще координират проф. Силвия Илиева (GATE) и проф. Нобору Кошизука (Токийски университет) – ясен знак за стратегическия приоритет, който ръководствата на двата института отдават на партньорството.

Подписването на меморандума в навечерието на UpToGATE 2025: New Horizons има и символичен характер. То бележи откриването на нов хоризонт в международното развитие на GATE. Докато форумът се подготвя да събере водещи изследователи, политици, компании и иноватори от цял свят, това партньорство с Токийския университет изпраща силно послание за растящата глобална роля на GATE и стремежа му да свързва Европа и Азия в развитието на AI, данните и цифровата трансформация.

Проф. Нобору Кошизука – един от най-изтъкнатите японски учени в областта на Интернет на нещата (IoT), изкуствения интелект (AI), отворените данни и умните градове (Smart Cities) ще бъде и ключов лектор във форума “Up To GATE 2025: New Horizons“, който институт GATE организира на 27 ноември 2025 г. Световнопризнатият учен ще демонстрира как изкуственият интелект и анализът на данни могат да трансформират градската среда. Той ще разгледа създаването на интелигентни и устойчиви градове, където технологиите подпомагат хармоничното взаимодействие между хората, инфраструктурата и околната среда, създавайки нов тип екологична интелигентност.

Форумът ще бъде открит в 9.30 часа на 27 ноември от зам. министъра на образованието акад. Николай Витанов, кмета на София Васил Терзиев и Йорданка Чобанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.

Ще стане дума и за „регулиране, основано на доказателства“ – подход, целящ правилата да стъпват на реални данни, а не на предположения. Участниците в панела ще обсъдят как политиките могат да подпомогнат създаването на надеждни, конкурентни и човекоцентрични AI решения.

В горещата дискусия на сцената на “Up To GATE 2025: New Horizons” предстои да видим водещи гласове на европейската сцена, ежедневно оформящи AI средата на континента. Това са: Йорданка Иванова, старши експерт по политики в Европейската комисия – човек с ключова роля в създаването на правилата, които ще определят какво можем и не можем да правим с AI; Микела Магас, съветник по иновациите на Европейската комисия и лидерите на Г-7, член на кръглата маса на високо равнище на председателя фон дер Лайен за новия европейски Баухаус и член на консултативния съвет на CERN IdeaSquare (ISAB-G), председател на Industry Commons Foundation (Швеция) и носител на наградата EU Woman Innovator of the Year – мост между науката и индустрията, чийто опит и идеи отекват в Брюксел, Г-7, CERN и много други глобални организации; Кристина Бока, част от глобалния екип по интелектуална собственост на imec (Белгия) – институция, която стои зад някои от най-сериозните технологични пробиви в Европа; Марчин Олендер, директор по обществени политики в AI Chamber CEE – гласът на бизнеса и малките и средни предприятия в Централна и Източна Европа, познаващ регулаторната среда отвътре, след години в Google и държавната администрация на Полша.

Всеки от тях идва със своя гледна точка – регулаторна, бизнес, научна или иновационна, което превръща панела в истински кръстопът на идеи. Дискусията ще модерира Иво Емануилов – ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (ERPL) към институт GATE. Той е част и от работните групи на ЕС, разработили Етичния кодекс за AI, а ръководената от него лаборатория е една от малкото в Европа, където AI продукти се тестват преди да влязат на пазара: дали са безопасни, етични и отговарят на всички правила.

За международния форум “Up To GATE 2025: New Horizons“

Събитието ще събере водещи български и международни експерти, изследователи и представители на бизнеса, за да дискутират потенциала на изкуствения интелект и данните като двигатели на иновациите и устойчивото развитие. Те ще  очертаят визията за следващия етап от развитието на европейската и глобалната екосистема за изкуствен интелект – от експериментални подходи и етични принципи към реално въздействие и устойчиво внедряване.

Програмата включва панели с високо ниво на експертиза и демонстрационни сесии.

Темите обхващат: анализ на въздействието на Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act) върху иновациите; представяне на най-новите изследвания на GATE в приложните области Градове на бъдещето, Цифрово здравеопазване и Интелигентно управление; дискусия за ролята на суверенния и надежден обмен на данни като основа за иновации, междуинституционално сътрудничество и нови бизнес модели в Европа; визии и примери за успешен преход от изследователска дейност към внедряване и икономическо въздействие чрез иновации, основани на данни и изкуствен интелект.