Най-голям е интересът към направленията Machine Learning & AI и „Градове на бъдещето“, като тази година GATE ще посрещне стажанти във всички свои изследователски направления – от разработването на надеждни изчислителни модели и инженеринг на големи данни до анализ на информационната среда и съвременни AI технологии.

“За четири години Стажантската програма на GATE се превърна в място, където младите хора смело и устойчиво започват професионалния си път в науката и високите технологии. Всяка година виждаме все по-силни кандидати, които идват с желание да създават решения с реално въздействие заедно с нашия мултидисциплинарен екип. Това е ясен знак, че следващото поколение изследователи и иноватори вече е тук“, отбелязва директорът на институт GATE проф. д-р Силвия Илиева.

В рамките на тримесечната програма стажантите ще работят рамо до рамо с учените и експертите на GATE по реални проекти с национални и международни партньори. Те ще получат менторска подкрепа, достъп до високотехнологичната инфраструктура на института и възможност да се включат в разработването на иновативни решения в сферата на големите данни и изкуствения интелект.

За много от участниците програмата е първа стъпка към дългосрочно професионално развитие в GATE. През последните години редица стажанти продължават като младши изследователи в проектите на института, превръщайки летния стаж в начало на успешна кариера в науката и иновациите.

С всяко следващо издание Стажантската програма на GATE затвърждава ролята си като една от най-привлекателните стажантски програми в областта на изкуствения интелект и големите данни в България, събирайки млади хора, които искат да превърнат знанията си в технологии с реално въздействие върху обществото.

През тази година броят на предоставените стипендии се увеличава от една на две, разширявайки възможностите за подкрепа на бъдещи специалисти в областта на изкуствения интелект.

Стипендиите са предназначени за студенти, приети в една от следните магистърски програми на ФМИ: „Изкуствен интелект“, „Извличане на информация и откриване на знания“, „Технологии за големи данни“.

Цялостна финансова подкрепа за бъдещите специалисти в областта на изкуствения интелект

Всяка от двете стипендии осигурява финансова подкрепа за целия 18-месечен период на обучение в съответната магистърска програма.

Индикативната обща стойност на финансирането за един стипендиант е 28 695,06 щатски долара.

Стипендията включва подкрепа за:

• таксите за обучение в магистърската програма;
• разходи за настаняване и издръжка;
• академични пътувания;
• оборудване;
• разходи за преместване;
• достъп до академични конференции в областта на изкуствения интелект.

Кой може да кандидатства?

За Google DeepMind AI Masters Scholarships за академичната 2026–2027 година могат да кандидатстват лица, които отговарят на следните условия:

• имат обичайно местопребиваване в България или друга държава – членка на Европейския съюз;
• имат успех от кандидатстудентските изпити не по-нисък от 4.50;
• притежават завършена бакалавърска степен с минимален общ успех 4.50;
• кандидатстват и са приети в една от допустимите магистърски програми на ФМИ, Софийския университет за академичната 2026–2027 година:

• „Изкуствен интелект“;
• „Извличане на информация и откриване на знания“;
• „Технологии за големи данни“;

• отговарят на критериите за финансова допустимост на стипендиантската програма.

Финансовата допустимост се определя въз основа на общия доход на семейството на кандидата, разделен на броя на членовете на домакинството. Полученият доход на член от домакинството трябва да бъде под размера на минималната работна заплата в България към 1 януари 2026 г.

Как да кандидатствате?

Кандидатите трябва да подадат своята кандидатура за Google DeepMind AI Masters Scholarships до 09 октомври 2026.

Кандидатстването се извършва оттук: https://forms.gle/jL1Qk8wwzouLdwx56

Необходимо е кандидатите да предоставят:

• попълнен формуляр за кандидатстване;
• автобиография (CV);
• мотивационно писмо;
• диплома за завършена бакалавърска степен и/или други документи, удостоверяващи академичните резултати;
• документи, необходими за удостоверяване на финансовата допустимост;
• документ, удостоверяващ кандидатстване или прием в една от допустимите магистърски програми;
• Допълнителни документи, ако са приложими.

Ще бъдат разглеждани само пълни кандидатури, подадени в рамките на обявения срок.

Процес на подбор

Кандидатурите ще бъдат разгледани от комисия, включваща преподаватели от Факултета по математика и информатика на Софийския университет и представители на Институт GATE.

Процесът на подбор включва:

• проверка на съответствието с условията за допустимост;
• проверка на представените документи;
• оценка на академичните резултати;
• оценка на мотивацията, квалификациите и опита, представени в кандидатурата, мотивационното писмо и автобиографията;
• проверка на финансовата допустимост.

След приключване на оценяването ще бъдат избрани двама стипендианти и един кандидат за резервния списък.

Окончателният избор и номинацията на кандидатите за Google DeepMind AI Masters Scholarships ще приключат до 31 октомври 2026 г.

Важни дати:

Начало на кандидатстването: 07 юли 2026г.

Краен срок за кандидатстване: 09 октомври 2026г.

Кандидатстудентски изпити / прием в допустимите магистърски програми: следете сайта на ФМИ.

Окончателен избор и номинация на стипендиантите: до 31 октомври 2026 г.

Начало на академичната година: октомври 2026 г.

За програмата Google DeepMind AI Masters Scholarships

От 2017 г. Google DeepMind предоставя финансиране на университети в различни държави, за да подкрепи техните усилия за привличане на студенти с разнообразен опит и перспективи към областите на изкуствения интелект и компютърните науки.

Обучение и развитие в научноизследователската среда на GATE

Като първи Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в България, GATE обединява изследователи, студенти, представители на бизнеса, публичните институции и международни партньори за разработването на технологии и решения, базирани на данни и насочени към реални обществени и икономически предизвикателства.

Студентите имат възможност да се обучават и развиват в интердисциплинарна научноизследователска среда и да се запознаят с научни и иновационни дейности в областта на изкуствения интелект, големите данни, машинното обучение и свързаните с тях технологии.

Направете следващата стъпка към бъдеще в областта на изкуствения интелект

Кандидатствайте тук: https://forms.gle/jL1Qk8wwzouLdwx56

За допълнителна информация: career@gate-ai.eu

Отличеното изследване е разработено в рамките на Изследователската група за надеждно компютърно моделиране към институт GATE и разглежда един от фундаменталните въпроси пред съвременните инженерни симулации – как може да бъде оценена и гарантирана тяхната надеждност при подпомагането на реални решения, свързани с градската среда, инфраструктурата, качеството на въздуха и проектирането на сгради.

Макар често да остава извън общественото внимание, валидирането и оценката на точността на компютърните модели е ключова предпоставка за изграждането на надеждни цифрови инструменти, които могат да подпомагат създаването на по-безопасни, по-устойчиви и по-здравословни градски пространства.

Полученото отличие е поредно доказателство за високото качество на научните изследвания, развивани в институт GATE, както и за нарастващото международно признание на българската научна общност в областта на цифровите технологии и инженерните науки.

За Радостин Митков:

Радостин Митков е изследовател в институт GATE – първия център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в Източна Европа. Част е от Изследователската група за надеждно компютърно моделиране на института. Дълго време работи и към екип „Градове на бъдещето“, който стои зад една от най-иновативните разработки в България – Цифровия двойник на София.

Основният принос на Радостин е в изследването на въздействието на вятъра и разпространението на замърсяванията в градска среда чрез термофлуидни (CFD) симулации. Този подход позволява да се разбере как въздухът „диша“ между сградите, как замърсителите се натрупват или разсейват, и как градът може да се планира така, че да бъде по-здравословен и комфортен за своите жители.

Преди да се присъедини към GATE, Радостин завършва аеронавтика и астронавтика в Университета в Саутхемптън, Великобритания, където се заражда и страстта му към аеродинамиката. В момента той е докторант във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, с научни ръководители проф. Десислава Петрова-Антонова и проф. Андреас Марк от Технологичния университет Чалмърс, Швеция. Радостин участва в разработването на инструмент за симулация на ветрови условия в градска среда, който ще помогне на архитекти и урбанисти да предвиждат възможни завихряния и ускорения на вятъра още преди изграждането на нови сгради.

Радостин е част от няколко международни изследователски проекта и през 2024 г. печели финансиране по националната програма „Млади учени и постдокторанти-2“ за своя проект, посветен на използването на CFD и машинно обучение за анализ на градските микроклимати и замърсявания.

През 2025 г. Радостин специализира във Von Karman Institute for Fluid Dynamics (Белгия) – един от най-престижните институти в света в областта на аеродинамиката и флуидната механика. Там той работи по проекти, посветени на изследването на ветровите процеси в градска среда, като комбинира изкуствен интелект и компютърни симулации за по-прецизни и бързи анализи. Von Karman Institute е дългогодишен партньор на водещи авиационни и космически компании в разработването на самолетни двигатели, дронове и сателити, което поставя изследванията на Радостин в контекста на най-високите международни стандарти в инженерната наука.

Програмата е насочена основно към студенти от трети и четвърти курс, магистри и наскоро завършили STEM специалности. Кандидатите могат да избират между пет направления:

• Reliable Computational Modelling – разработване на рамки за термофлуидни симулации и работа по проекти с бизнес партньори;
• Machine Learning and AI – задачи, свързани с енергийна ефективност, големи езикови модели и графови невронни мрежи;
• „Градове на бъдещето“ – участие във вътрешни и европейски проекти, насочени към интелигентни и устойчиви градски решения;
• Big Data Engineering – работа с технологии за обработка и управление на големи масиви от данни;
• „Анализ на информационната среда“ – проекти в областта на обработката на естествен език, сигурността на големите езикови модели и анализа на публична информация.

Стажантите ще получат менторство от изследователи и експерти, възможност за участие в международни и национални проекти. Успешно представилите се участници ще имат възможност за дългосрочно професионално развитие в GATE.

Кандидатстването е отворено до 20 юни 2026 г. Желаещите е необходимо да изпратят автобиография и кратко мотивационно писмо на адрес career@gate-ai.eu. Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.

Програмата е предназначена за мотивирани млади хора, които искат активно да допринасят за развитието на науката и технологиите и да надградят знанията си в професионална изследователска среда.

“За нас в GATE е изключително важно младите хора да имат възможност да се докоснат до реалната среда на науката, иновациите и технологичното лидерство. Владимир показа любопитство, аналитично мислене и силен интерес към темите за изкуствения интелект, данните и регулациите – области, които ще бъдат определящи за развитието на обществото и бизнеса през следващите години. Вярвам, че именно такива инициативи изграждат мост между образованието, науката и практиката и вдъхновяват следващото поколение лидери“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

По време на своя работен ден Владимир се потопи в динамиката на мултидисциплинарния екип на GATE, който развива иновативни научни и приложни проекти в областите „Градове на бъдещето“, дигитално здравеопазване и интелигентно управление. Той се срещна с водещи експерти и изследователи, които ежедневно разработват решения с реална обществена значимост –  в подкрепа на бизнеса, публичния сектор и цифровата устойчивост на обществото.

Особен интерес предизвика работата по Цифровия двойник на София, разработван от направление “Градове на бъдещето“ под ръководството на проф. Десислава Петрова-Антонова в сътрудничество със Столична община. Владимир се запозна отблизо с начина, по който чрез изкуствен интелект, големи данни и 3D моделиране се анализират качеството на въздуха, мобилността, енергийната ефективност и градската инфраструктура на столицата.

Акцент в деня беше и срещата с Иво Емануилов – ръководител на единствената в България и една от малкото в Европа Лабораторията за експериментално регулиране. Той се включи директно от Брюксел и представи ролята на GATE в създаването на етична, сигурна и отговорна AI екосистема. Иво Емануилов разказа за участието на института в разработването на европейски политики и механизми за регулиране на изкуствения интелект, както и за необходимостта технологиите да се развиват в синхрон с обществения интерес и етичните принципи.

В рамките на програмата Владимир разговаря и с Йоана Колева – Мениджър AI & Data стратегии и Длъжностно лице по защита на данните (DPO) за ключовата роля на данните в развитието на бизнеса и обществото, както и с Георги Ранделов – директор „Бизнес развитие“ за възможностите пред иновациите и технологичното предприемачество.

„Един ден в GATE Institute беше истинско вдъхновение, което ми предостави възможността да наблюдавам отблизо как данните могат да разкрият бъдещето на един град, както и как информацията може да бъде използвана за изграждане на устойчиви решения за развитие не само на градската среда, но и на обществото. Срещите с екипа на института GATE разкриха пред мен света на цифровия двойник на София – пространство, в което шумът, температурите и динамиката на заобикалящата ни среда се превръщат в основа за точни анализи и правилни решения от съществено значение. Благодаря за вдъхновяващите разговори, споделения опит и възможността да се докосна до визия, която превръща иновациите в реалност“, каза Владимир Недев.

Участието му в „CEO за един ден“ показа по впечатляващ начин как образованието, науката, технологиите и лидерството могат да се срещнат в една вдъхновяваща среда, която дава реален поглед към професиите на бъдещето.

Инициативата „CEO за един ден“ се провежда за втора поредна година и срещна 21 студенти от престижни университети с лидери на водещи компании и организации в България. Целта е младите хора да получат практически опит, менторство и пряк достъп до реалната бизнес и управленска среда. Сред менторите в тазгодишното издание са представители на водещи компании, организации и академични институции, а институт GATE е сред активните партньори, които инвестират в развитието на следващото поколение лидери и иноватори.

Младият бъдещ юрист беше посрещнат от директора на института проф. Силвия Илиева, която го запозна с историята на GATE – от визионерската идея на три жени в науката до утвърждаването на института като високотехнологичен научен хъб със сърце на бързоразвиващ се стартъп и амбицията да бъде двигател на иновациите в България и Европа.

“За нас в GATE е изключително важно младите хора да имат възможност да се докоснат до реалната среда на науката, иновациите и технологичното лидерство. Владимир показа любопитство, аналитично мислене и силен интерес към темите за изкуствения интелект, данните и регулациите – области, които ще бъдат определящи за развитието на обществото и бизнеса през следващите години. Вярвам, че именно такива инициативи изграждат мост между образованието, науката и практиката и вдъхновяват следващото поколение лидери“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

По време на своя работен ден Владимир се потопи в динамиката на мултидисциплинарния екип на GATE, който развива иновативни научни и приложни проекти в областите „Градове на бъдещето“, дигитално здравеопазване и интелигентно управление. Той се срещна с водещи експерти и изследователи, които ежедневно разработват решения с реална обществена значимост –  в подкрепа на бизнеса, публичния сектор и цифровата устойчивост на обществото.

Особен интерес предизвика работата по Цифровия двойник на София, разработван от направление “Градове на бъдещето“ под ръководството на проф. Десислава Петрова-Антонова в сътрудничество със Столична община. Владимир се запозна отблизо с начина, по който чрез изкуствен интелект, големи данни и 3D моделиране се анализират качеството на въздуха, мобилността, енергийната ефективност и градската инфраструктура на столицата.

Акцент в деня беше и срещата с Иво Емануилов – ръководител на единствената в България и една от малкото в Европа Лабораторията за експериментално регулиране. Той се включи директно от Брюксел и представи ролята на GATE в създаването на етична, сигурна и отговорна AI екосистема. Иво Емануилов разказа за участието на института в разработването на европейски политики и механизми за регулиране на изкуствения интелект, както и за необходимостта технологиите да се развиват в синхрон с обществения интерес и етичните принципи.

В рамките на програмата Владимир разговаря и с Йоана Колева – Мениджър AI & Data стратегии и Длъжностно лице по защита на данните (DPO) за ключовата роля на данните в развитието на бизнеса и обществото, както и с Георги Ранделов – директор „Бизнес развитие“ за възможностите пред иновациите и технологичното предприемачество.

„Един ден в GATE Institute беше истинско вдъхновение, което ми предостави възможността да наблюдавам отблизо как данните могат да разкрият бъдещето на един град, както и как информацията може да бъде използвана за изграждане на устойчиви решения за развитие не само на градската среда, но и на обществото. Срещите с екипа на института GATE разкриха пред мен света на цифровия двойник на София – пространство, в което шумът, температурите и динамиката на заобикалящата ни среда се превръщат в основа за точни анализи и правилни решения от съществено значение. Благодаря за вдъхновяващите разговори, споделения опит и възможността да се докосна до визия, която превръща иновациите в реалност“, каза Владимир Недев.

Участието му в „CEO за един ден“ показа по впечатляващ начин как образованието, науката, технологиите и лидерството могат да се срещнат в една вдъхновяваща среда, която дава реален поглед към професиите на бъдещето.

Инициативата „CEO за един ден“ се провежда за втора поредна година и срещна 21 студенти от престижни университети с лидери на водещи компании и организации в България. Целта е младите хора да получат практически опит, менторство и пряк достъп до реалната бизнес и управленска среда. Сред менторите в тазгодишното издание са представители на водещи компании, организации и академични институции, а институт GATE е сред активните партньори, които инвестират в развитието на следващото поколение лидери и иноватори.

“Дигиталната устойчивост вече не е само технологичен въпрос – тя е въпрос на доверие, сигурност и способност на обществото да функционира уверено в света на изкуствения интелект и данните. За нас тази награда е признание, че науката и иновациите могат да имат реално въздействие върху обществото и икономиката“, заяви от сцената на InfoSec SEE 2026 директорът “Бизнес развитие“ на GATE Георги Ранделов.

Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията, предприемачите и новостартиращи компании.

InfoSec SEE 2026 събра, експерти по информационна сигурност, системни архитекти, инженери, одитори и технологични компании от целия регион. Тазгодишното издание се проведе в хибриден формат и постави акцент върху темата “Securing the Digital Tomorrow“ (“Осигуряване на сигурното дигитално утре“).

Чрез осигуряване на технологични инструменти за тестване и визуализиране на достъпността, градовете могат да идентифицират бариери по-рано и да вземат по-информирани решения в градското планиране, управлението на събития и услугите за гражданите.

„Градовете в цяла Европа използват цифровите двойници като инструменти за планиране и вземане на решения. С този проект искаме да покажем как същата технология може да помогне за създаването на по-приобщаващи, свързани и човешки градове“, казва ръководителят на проекта Анна Венблад.

Първият прототип се разработва на базата на цифров двойник на шведския град Гьотеборг – „Virtual Gothenburg“. Чрез него потребителите могат да разглеждат виртуално градската среда, включително входове, места за сядане, осветление, шумова среда и натовареност на пространства, чрез компютър, таблет или мобилен телефон.

Проектът е насочен и към улесняване на планирането за семейства на деца с увреждания, за които достъпността на градската среда често е ключов фактор за участие в обществени и културни събития.

„Възможността дадено място да бъде разгледано предварително във виртуална среда може да промени начина, по който хората планират своето участие в градския живот“, посочват от екипа на проекта.

Проектът European Citiverses Uniting for Inclusiveness се изпълнява от консорциум от 12 партньори от Европа, включително публични институции, университети, изследователски организации, технологични компании и граждански структури.

Проектът обединява 12 партньора от различни европейски държави – включително публични институции, университети, изследователски центрове, технологични компании и граждански организации. Водещ партньор е град Гьотеборг, Швеция.

Амбицията е в дългосрочен план цифровите двойници да се превърнат в практични инструменти за създаване на по-приобщаващи, свързани и човешки градове в цяла Европа.

Първият демонстрационен прототип се очаква да бъде представен на Smart City Expo World Congress в Барселона през ноември 2026 г.

Разработените проекти обхванаха широк спектър от теми, свързани с дезинформацията и публичната комуникация, сред които използването на патриотични наративи в социалните мрежи, локални казуси на медийно недоверие, интерпретации на изборни процеси, наративи “ние срещу тях“, както и ролята на изкуствения интелект при създаването и разпространението на подвеждащо съдържание.

На събитието присъстваха представители на институциите и академичната общност, които подчертаха значението на критичното мислене, научния подход и междуинституционалното сътрудничество в противодействието на дезинформацията.

“Времето на бързата информация е сложно и затова уменията, които развивате тук, са изключително важни – те насърчават критическото мислене и скъсяват дистанцията между истинската информация и дезинформацията“, отбеляза ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.

Според министъра на външните работи Надежда Нейнски “срещу дезинформацията не се воюва само с технологии, а с критично мислене, знание и смелостта да задаваш въпроси“.

Ирена Младенова, министър на иновациите и растежа, подчерта значението на формата като дългосрочен процес, който изгражда отговорност към създаваното и споделяно съдържание.

Министърът на електронното управление, Георги Шарков акцентира върху необходимостта от координирани усилия за постигане на ситуационна осведоменост и ранно предупреждение при дезинформационни кампании.

Директорът на институт GATE, проф. Силвия Илиева отбеляза, че инициативата създава връзка между теорията и практиката, като ангажира участниците с реални обществени предизвикателства.

“Живеем във време на постоянна дезинформация – тя не е криза, която отминава, а устойчиво предизвикателство. DisInfoHack показва как една абстрактна заплаха се превръща в работа по реални обществени проблеми, в която чрез сътрудничество и експертиза се изгражда устойчив модел за разбиране и противодействие на дезинформацията,“ каза още тя.

Ръководителят на инициативата гл. ас. д-р Мария Юрукова подчерта, че DisInfoHack цели изграждане на устойчива общност от млади хора, които работят по дългосрочни решения в областта на информационната среда.

Председателят на журито проф. Нели Огнянова акцентира върху значението на информационната култура като ключов фактор за способността на обществото да взема информирани решения.

Институт GATE се включи в инициативата и с двама ментори на отбори от направление „Анализ на информационната среда“. Д-р Руслана Маргова беше ментор на екип „Седемте самураи“ от Военноморското училище във Варна по темата „Кацане сред спекулации: как дезинформацията превърна България в участник във войната в Иран“. Иглика Иванова ръководи екип „Факт Флаш“ по казуса „Изборите – една година по-късно: решението на Конституционния съд №1 от 2025 г. – актуално сега?“.

Направление „Анализ на информационната среда“ в институт GATE разработва и тества инструменти, насочени към подпомагане на по-безопасната ориентация на граждани и институции в съвременната информационна среда. Работата съчетава социално-научни изследвания върху демокрацията и пропагандата с напреднали технологии за изкуствен интелект, които позволяват откриване на манипулации, картографиране на вредни наративи и подпомагане на проверители на факти, журналисти и граждани в разбирането на онлайн съдържание. Паралелно се разработват практически ресурси за медийна грамотност и препоръки за политики, насочени към училища, редакции и публични институции.

DisInfoHack 2026 е част от проекта CoDE, обединяващ академични институции, научни организации и бизнес партньори в усилията за укрепване на информационната устойчивост в България.

В изказването си тя посочи, че цифровите двойници позволяват преминаване от реактивен към проактивен модел на управление чрез симулации, прогнозиране и вземане на решения, базирани на данни. В тази насока институт GATE активно развива Цифровия двойник на София като платформа за устойчиво градско планиране и развитие.

Събитието подчерта значението на свързаните екосистеми, в които науката, бизнесът и публичният сектор работят съвместно за създаване на устойчиви и измерими решения в ерата на изкуствения интелект.

Организаторите – Norwegian-Bulgarian Chamber of Commerce, Клъстер Изкуствен Интелект България, Sofia Tech Park, Cluster for Applied AI Norway, БАСКОМ и БАИТ – събраха представители на водещи организации за обмен на идеи и добри практики, насочени към ускоряване на растежа чрез AI.