На 17 ноември Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъде домакин на международния форум UpToGATE 2026: Powered by Data. Събитието ще събере представители на науката, бизнеса, публичния сектор и технологичната общност, за да очертае как данните и изкуственият интелект променят начина, по който се развиват градовете, здравеопазването, мобилността, обществените услуги.

В центъра на събитието ще бъде пътят от данните до реалните решения – от изграждането на надеждни и свързани пространства за данни през развитието на изкуствения интелект и цифровите двойници до внедряването на технологии, които отговарят на конкретни обществени и икономически потребности.

„Данните са стратегически ресурс за развитието на Европа. Истинската им стойност обаче се разкрива, когато можем да ги споделяме сигурно, да ги превръщаме в знания и да ги използваме за създаване на решения с реално въздействие. Чрез своите европейски партньорства и научноизследователски проекти GATE работи именно в тази посока – свързва науката, технологиите, бизнеса и публичните институции“, отбелязва проф. д-р Силвия Илиева, директор на Институт GATE.

Програмата включва две тематични сесии, посветени на ключови направления в европейския цифров дневен ред.

Първата сесия – „Изграждане на европейските пространства за данни: основа за цифров суверенитет и иновации“ – ще постави фокус върху надеждното и сигурно споделяне на данни като предпоставка за конкурентоспособността и технологичната независимост на Европа. Чрез европейските проекти deployEMDS, DS4PED, VELES, DataPact и DataTwin GATE ще демонстрира практически решения в областта на мобилността, енергетиката, здравеопазването и интелигентните градове. Сред акцентите са приложения за нисковъглеродна мобилност и пешеходна достъпност в София, пространства за данни за райони с положителен енергиен баланс и сигурен обмен на здравни данни. Специално внимание ще бъде отделено на оперативната съвместимост, доверието и регулаторното съответствие като условия за изграждане на свързани европейски екосистеми за данни.

Втората сесия – „Изкуствен интелект и данни за обществото: реално въздействие върху гражданите, бизнеса и общностите“ – ще постави фокус върху разработените от GATE приложения и превръщането на научните резултати в практически решения. Ще бъдат представени технологии за дистанционно наблюдение на пациенти, приложения за анализ на градската среда, както и инструменти за противодействие на дезинформацията и в помощ на внедряването на технологии с гражданско и отбранително приложение.

Ключов акцент ще бъде превръщането на научните разработки в работещи бизнес решения и устойчиви партньорства. В рамките на панела „Иновации с реална стойност“ GATE ще представи успешни примери за сътрудничество с компании и публични организации, които показват как научният потенциал и технологичната експертиза могат да бъдат използвани за решаване на конкретни практически задачи.

Ще бъдат показани различни модели за взаимодействие между науката и бизнеса – от съвместното разработване и тестване на технологии в реална среда до тяхното внедряване и превръщане в нови продукти и услуги. Дискусия с представители на компании и институции ще очертае бъдещите технологични потребности и възможностите за нови партньорства.

Програмата ще завърши с демонстрация на 3D модела на града, която ще покаже приложенията на цифровите двойници за симулации и по-информирано планиране и управление на градската среда.

С UpToGATE 2026 Институт GATE затвърждава ролята си на мост между европейските научни постижения и практическите иновации.

Форумът беше открит от проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE. Във встъпителната си лекция „With a Little Help from NLP: My Roadmap to Social Good“ проф. Руслан Митков от Университета в Аликанте и Университета в Ланкастър представи приложенията на технологиите за обработка на естествен език (NLP) в образованието, превода и подкрепата за хора с комуникационни затруднения. Той посочи, че автоматичното генериране на тестови задачи може да бъде почти четири пъти по-бързо от ръчното им създаване, без компромис с качеството.

В сесията „From Detection to Deployment“ проф. Преслав Наков от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence и Qatar Computing Research Institute представи възможностите на големите езикови модели за автоматизирана проверка на факти и анализ на медийно съдържание.

Експертите на GATE също споделиха своя практически опит в тази област. Станислав Пенков представи инструмент за откриване на логически заблуди, а Добромир Цолов и Георги Горанов демонстрираха приложение за анализ на политическите наративи. Участниците подчертаха, че резултатите, генерирани от изкуствен интелект, трябва да се проверяват и да се подкрепят с надеждни доказателства.

Уязвимостите на българската информационна среда бяха тема на дискусията „The Vulnerability Audit“. В нея участваха Диляна Кирковска от Съвета за електронни медии, Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, Никола Миладинов от Представителството на Европейската комисия в България, Иглика Иванова от GATE и Коалицията за медийна грамотност, както и Михаил Мишев от GATE. Модератор беше Руслана Маргова от GATE.

Експертите обсъдиха недоверието към традиционните медии, отдръпването на гражданите от публичния дебат и поляризацията в онлайн пространството. Сред темите бяха европейските политики за медийна грамотност и защитата на журналистите от стратегически съдебни дела (SLAPP).

Третата сесия „The Manipulation Toolkit“ беше посветена на езиковите техники и стратегиите за информационно влияние, включително използването на исторически аргументи, емоционални внушения и езикови маркери за манипулация в интернет съдържанието.

В дискусията, модерирана от Кийт Кийли от GATE, участваха проф. Петя Осенова от Софийския университет и Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, Девора Коцева и Тодор Киряков от Identrics, Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, както и Яна Найденова и Невена Григорова от GATE.

Обсъдени бяха възможностите за автоматично разпознаване на обидна реч чрез езикови ресурси като HurtLex. Експертите подчертаха, че за разбирането на информационните манипулации е необходимо да се анализират цялостните наративи, а не само отделни твърдения.

Четвъртата сесия „Inoculate Before Infection“, модерирана от Иглика Иванова, беше посветена на prebunking – подход за подготовка на хората да разпознават дезинформацията, преди да бъдат подведени от нея. Обсъдени бяха обученията за проверка на факти, образователните инициативи за различни възрастови групи и обменът на знания между поколенията.

Заключителната дискусия разгледа европейските регулации, включително Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Акта за изкуствения интелект. В нея участваха Иво Емануилов и Михаил Мишев от GATE и Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, с модератор Кийт Кийли. Сред темите бяха отговорността на онлайн платформите, защитата на свободата на изразяване и необходимостта от по-тясно сътрудничество между институциите, технологичните компании, научните организации и гражданското общество.

Учени и експерти от пет континента участваха в GeoSofia 2026 – петдневен международен научен форум, обединяващ в София три водещи конференции в областта на геоинформацията, интелигентните градове и управлението на територията.

От 28 септември до 2 октомври Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше домакин на 21st International 3D GeoInfo Conference, 10th International Smart Data and Smart Cities Conference (SDSC) и International FIG Workshop on LADM & 3D Land Administration.

Програмата включваше представяне на научни постижения в области като 3D и 4D моделиране, геопространствен изкуствен интелект (GeoAI), цифрови двойници,  градска мобилност, климатични и екологични анализи, интелигентна градска инфраструктура, културно наследство, енергийна ефективност и геопространствено планиране и анализ.

Сред акцентите бяха приложенията на изкуствения интелект за градски анализи и цифрови двойници, автоматизираното създаване и обогатяване на 3D градски модели и използването на геопространствени данни за подпомагане на управленски решения.

Специално внимание беше отделено на качеството, сигурността, интеграцията и оперативната съвместимост на данните, както и на стандартите и решенията за управление на територията.

В рамките на GeoSofia 2026 беше представен и цифровият двойник на София, разработван от Институт GATE в партньорство със Столичната община и Софияплан. Цифровият двойник интегрира различни източници на градски данни и позволява визуализация, анализ и симулация на градски процеси и явления. Подобни решения подпомагат институциите при планиране и оценка на политики, а бизнеса – при разработване на услуги и технологии, съобразени с реалните потребности на гражданите и осигуряващи устойчива градска среда.

Трите конференции привлякоха над 200 научни разработки с автори от повече от 60 държави. Заедно с рецензентите на научните публикации форумът обедини усилията на над 500 души, като водещи държави са Австралия, Германия и Нидерландия.

Във всеки от трите форума бяха връчени по три награди за най-добра статия, а по една от тях беше отличена и със специална парична награда от MDPI  – едно от най-големите издателства в света на научни списания с отворен достъп.

Награда за най-добра статия и презентация на конференцията 3D GeoInfo Best Paper Award получи разработка в HafenCity University, Германия за принос в областта на 3D градското моделиране с използване на големи езикови и визуални модели. Конференцията  SDSC завърши с награда за най-добра статия и презентация на изследователи от University of New South Wales, Австралия, които представиха изследване на градски топлинен риск в Сидни.  В рамките на научния семинар LADM & 3D LA наградата за най-добра статия и презентация беше получена от изследователи в University of Novi Sad, Сърбия за представяне на концепция за „интелигентен поземлен имот“ в Сърбия.

Наградите поставиха финален акцент върху научните постижения, представени по време на петдневния форум.

Последните дни отбелязаха и предаването на 3D GeoInfo Conference и Smart Data and Smart Cities Conference на следващия домакин – Мароко. След София двете конференции продължават към следващата си дестинация, заедно с натрупаните знания, идеи и нови международни контакти.

Организатор и домакин на GeoSofia 2026 беше Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ в партньорство със Столичната община.

Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше удостоен с престижното отличие за развитие на център за иновации Gold i-Space Label, присъдено от Big Data Value Association  (BDVA). Златният статут удостоверява капацитета на GATE i-Space да подкрепя организации и компании при разработването, тестването и внедряването на решения, базирани на данни и изкуствен интелект.

BDVA i-Spaces са центрове за иновации, които обединяват данни, технологии за изкуствен интелект, високотехнологична инфраструктура, експертиза и подкрепа за бизнеса. Те помагат на организациите — особено на МСП и иновативните стартъпи — да тестват, валидират и внедряват решения, базирани на данни. Те се класифицират в пет категории: начинаещ, бронзов, сребърен, златен и платинен.

Златното отличие доказва висока степен на зрялост по отношение на услугите, инфраструктурата, проектите, въздействието върху екосистемата, устойчивостта, капацитета за участие във Федерацията на i-Spaces, както и спазването на етичните принципи и правните изисквания. Gold i-Spaces предоставят интегрирано портфолио от услуги, което обхваща експериментиране, инфраструктура за данни и ИИ, изпитване в реална среда, обучения, експертни консултации, подкрепа за иновации и достъп до европейски мрежи.

Това са и основните услуги, които GATE i-Space вече предоставя чрез своята технологична платформа, специализирани екипи, лаборатории и партньорства. Така златното отличие потвърждава качеството и зрелостта на съществуващото портфолио от услуги на GATE. Институтът се присъединява към елитна група от водещи европейски центрове за иновации. От общо 33 действащи i-Spaces в Европа само пет притежават златен статут.

„Ще използваме този капацитет, за да помагаме на организациите да превръщат идеите, базирани на данни и ИИ, в решения с измерима социална и икономическа стойност“, заяви проф. Силвия Илиева, директор на институт GATE.

Услуги на Gold i-Space, предоставяни от GATE

GATE подпомага организациите по пътя от първоначално предизвикателство в областта на данните или ИИ до валидирано решение и надежден план за внедряване. Институтът предоставя основните услуги на Gold i-Space чрез своята платформа за данни, софтуерни инструменти и лаборатории за иновации: жива лаборатория в градска среда, лаборатория за цифрови двойници, лаборатория за пространства от данни, лаборатория за визуализация и лаборатория за експериментално управление.

• Експериментиране и валидиране: бързо разработване на прототипи, дейности „преди инвестиция“, пилотни проекти и валидиране на решения, базирани на данни и ИИ, в контролирана и реална среда.
• Инфраструктура за данни и ИИ: достъп до инструменти и ресурси, обхващащи целия жизнен цикъл на данните — от събиране и структуриране до обработка, анализ и визуализация.
• Живи лаборатории и цифрови двойници: ориентирани към потребителите изпитвания в реалистична градска среда, съчетани с моделиране, симулации и разработване на сценарии.
• Обучение и експертна подкрепа: развитие на умения, техническа поддръжка и консултации в областта на управлението на данни, ИИ, управлението на екосистеми за споделяне на данни и устойчивите бизнес модели.
• Иновации и партньорства: подкрепа за съвместни проекти, международни консорциуми и сътрудничество между бизнеса, публичната администрация, научноизследователските организации и доставчиците на технологии.
• Европейско сътрудничество: достъп до допълващи набори от данни, инфраструктура, експертиза и услуги чрез Федерацията на i-Spaces.

Златното отличие идва в момент, когато европейските i-Spaces и пространствата от данни задълбочават своето сътрудничество. За да преминат отвъд пилотната фаза, пространствата от данни се нуждаят от участници, надеждно управление, жизнеспособни бизнес модели, оперативно съвместими технологии, правна подкрепа и устойчиви услуги.

Като Gold i-Space, GATE може да предоставя тези услуги на инициативите за пространства от данни. Институтът може да подпомага контролираното споделяне на данни; да обучава организациите по модела на пространствата от данни; да тества и валидира компоненти и решения; да консултира по въпроси, свързани с управлението, правните изисквания и бизнес моделите; както и да разработва или интегрира конектори, които улесняват включването на участници и оперативната съвместимост. Опитът на GATE в областта на мобилността, здравеопазването и градското развитие осигурява стабилна основа за секторни демонстрации и за пренасяне на приложими решения между различни области. Чрез Федерацията GATE може да свързва български МСП, стартъпи и публични организации с партньори, експерти и инфраструктура в цяла Европа.

Отличието „Златен i-Space“ показва значителния напредък на GATE след получаването на сребърен статут през 2024 г. Още по-важното е, че то потвърждава способността на Института да предоставя инфраструктурата, експертизата и иновационните услуги, характерни за водещите европейски центрове за иновации.

Международният форум GeoSofia 2026 беше открит днес в Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“. Форумът, който продължава до 2 октомври, събира в София международни учени и изследователи, експерти по геоинформатика и геопространствени технологии, специалисти по изкуствен интелект и обработка на данни, както и представители на университети, научни организации, технологични компании и публичния сектор.

GeoSofia 2026 обединява три утвърдени международни конференции. – 21st International 3D GeoInfo Conference, 10th International Smart Data and Smart Cities Conference и International FIG Workshop on LADM & 3D LA. Трите научни общности поставят в центъра на дискусиите развитието на градовете, пространствените данни, цифровите двойници, 3D и 4D моделирането, изкуствения интелект и управлението на територията.

„Събирането в София на участниците в трите конференции е особено значимо, защото изследователските им теми са все по-взаимосвързани. Предизвикателствата, пред които са изправени градовете днес като климатичните промени, мобилността, енергийният преход, управлението, инфраструктурата, не могат да бъдат решени в границите на една дисциплина“, отбеляза директорът на Институт GATE проф. Силвия Илиева.

Тя подчерта, че GATE работи „в пресечната точка между научните изследвания, технологичните иновации и реалното въздействие“.

Данните като основа за решенията за града

„Не може да има град на бъдещето, ако управлението не се превърне в гъвкава организация, основана на данни“, подчерта кметът на София Васил Терзиев.

По думите му в центъра на решенията трябва да стоят реални данни, а не мнения. Терзиев отбеляза също, че работата на учените помага на администрацията да взима по-добри решения и да отговаря на предизвикателствата пред гражданите.

Връзката между науката и реалното управление на града е сред основните теми на GeoSofia 2026. Съвременните технологии позволяват огромните количества информация за движението, инфраструктурата, сградите, околната среда и земеползването да бъдат използвани не само за наблюдение, но и за анализ, моделиране и изследване на различни сценарии.

Един от примерите е цифровият двойник на София, разработван от Институт GATE в партньорство със Столичната община и Софияплан. Цифровата среда събира и визуализира информация за града и позволява анализ и симулации на различни градски процеси и сценарии.

От картографиране към разбиране на градските процеси

„Геопространствените технологии са се превърнали от инструменти за картографиране в цялостна научна среда за наблюдение, моделиране и разбиране на сложни географски процеси“, каза заместник-ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ по научноизследователска, научно-проектна и информационна дейност проф. Стелиян Димитров.

Това е и един от основните фокуси на форума – как геопространствените технологии, големите данни и изкуственият интелект могат да помогнат за по-доброто разбиране на градските процеси и за планирането на тяхното развитие.

Новите идеи се раждат между дисциплините

„Истинската стойност на един такъв форум идва не от броя представени доклади, а от срещите между хората. Надявам се да запомним GeoSofia 2026 не с броя на докладите, а с научните разговори и връзките, които създаде“, беше отбелязано в обръщението на председателя на форума проф. д-р Десислава Петрова-Антонова – ръководител на направление „Градове на бъдещето“ в институт GATE.

За необходимостта от обмен между различните научни общности говори и доц. Мила Коева, заместник-декан по научноизследователската дейност в Международния институт по геоинформационни науки и наблюдение на Земята в Университета на Твенте, Нидерландия, и секретар на Техническа комисия IV на Международното дружество по фотограметрия и дистанционно наблюдение (ISPRS).

„Много от съвременните геопространствени технологии вече излизат извън границите на отделните дисциплини и изискват мултидисциплинарен подход“, отбеляза доц. Коева. Тя призова участниците да не се ограничават до сесиите в собствената си област, а да общуват и с представители на останалите научни направления, „да се учат едни от други и да обменят знания“.

Пет дни за науката, технологиите и градовете

До 2 октомври участниците в GeoSofia 2026 ще обсъждат развитието на 3D геоинформационната наука и технологии, интелигентните градове, анализа на геопространствени данни, цифровите двойници, устойчивото градско развитие, управлението на земята и 3D кадастралните решения.

Форумът поставя в общ контекст технологии и научни разработки, които все по-пряко засягат начина, по който се планират и управляват градовете – от моделирането на градската среда и инфраструктурата до използването на данни за анализ на градски процеси и изследване на възможни сценарии.

Домакин на GeoSofia 2026 е Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, а Столичната община е партньор на форума.

Днес градовете разполагат с огромно количество данни – за движението на хора и автомобили, инфраструктурата, околната среда, сградите, земеползването…

Следващата голяма стъпка е тези данни да бъдат превърнати в знание чрез симулации на възможни решения и визуализации в реално време.

Именно това е фокусът на GeoSofia 2026 – как съвременните технологии могат да помогнат не само да наблюдаваме градовете, а да разбираме по-добре как функционират и да планираме развитието им на базата на данни.

Сред ключовите технологии са 3D и 4D моделирането, пространственият анализ, изкуственият интелект, цифровите двойници, 3D кадастрални решения и платформите за интелигентни градове.

София вече има конкретен пример за подобен подход. Институт GATE разработва цифров двойник на столицата в партньорство със Столична община и Софияплан – цифрова среда, която събира и визуализира информация за града и предоставя анализ, симулации и изследване на различни градски процеси и сценарии.

Така въпросът, на който отговаря цифровият двойник, вече не е само какво се случва в града, а какво би се случило, ако направим дадена промяна.

Как ще се отрази нова организация на движението? Как един инфраструктурен проект ще промени средата около него? Къде са най-уязвимите зони при високи температури? Как градът може да бъде по-добре подготвен за природни бедствия?

Технологиите дават възможност част от тези сценарии да бъдат изследвани предварително.

Три международни форума – една обща тема

GeoSofia 2026 обединява три престижни международни научни конференции:

21st International 3D GeoInfo Conference – 28–29 септември, посветена на развитието на 3D геоинформационната наука и технологии и тяхното приложение в градското планиране, управлението на инфраструктурата, реакцията при бедствия и адаптацията към климатичните промени.

10th International Smart Data and Smart Cities Conference – 29 септември – 1 октомври, която поставя във фокус градските иновации, интелигентните технологии, анализа на геопространствени данни, цифрови двойници и устойчивото развитие на градовете.

International FIG Workshop on LADM & 3D LA – 1–2 октомври, подкрепен от International Federation of Surveyors (FIG), с акцент върху управлението на земята, 3D моделирането на територии и развитието на стандарти и практически решения за пространствени данни.

Трите конференции събират различни научни и професионални общности около един от най-важните въпроси пред съвременните градове: как да използваме технологиите, за да вземаме по-добри решения за хората и средата, в която живеят.

Зад научните термини стоят теми, които все по-пряко засягат ежедневието:

Как ще се движим в градовете на бъдещето?

Как ще се адаптираме към климатичните промени?

Как ще планираме инфраструктурата в условията на бързо променяща се градска среда?

Как изкуственият интелект и данните могат да подпомогнат управленческите решения?

И как да използваме данните така, че технологиите да водят до реално по-добро качество на живот?

Връзката между научните разработки и тяхното реално приложение ще бъде сред акцентите на GeoSofia 2026. За пет дни София ще бъде място, където науката, технологиите и реалните градски предизвикателства ще се срещнат в един общ разговор – за градовете, в които ще живеем утре.

Най-голям е интересът към направленията Machine Learning & AI и „Градове на бъдещето“, като тази година GATE ще посрещне стажанти във всички свои изследователски направления – от разработването на надеждни изчислителни модели и инженеринг на големи данни до анализ на информационната среда и съвременни AI технологии.

“За четири години Стажантската програма на GATE се превърна в място, където младите хора смело и устойчиво започват професионалния си път в науката и високите технологии. Всяка година виждаме все по-силни кандидати, които идват с желание да създават решения с реално въздействие заедно с нашия мултидисциплинарен екип. Това е ясен знак, че следващото поколение изследователи и иноватори вече е тук“, отбелязва директорът на институт GATE проф. д-р Силвия Илиева.

В рамките на тримесечната програма стажантите ще работят рамо до рамо с учените и експертите на GATE по реални проекти с национални и международни партньори. Те ще получат менторска подкрепа, достъп до високотехнологичната инфраструктура на института и възможност да се включат в разработването на иновативни решения в сферата на големите данни и изкуствения интелект.

За много от участниците програмата е първа стъпка към дългосрочно професионално развитие в GATE. През последните години редица стажанти продължават като младши изследователи в проектите на института, превръщайки летния стаж в начало на успешна кариера в науката и иновациите.

С всяко следващо издание Стажантската програма на GATE затвърждава ролята си като една от най-привлекателните стажантски програми в областта на изкуствения интелект и големите данни в България, събирайки млади хора, които искат да превърнат знанията си в технологии с реално въздействие върху обществото.

През тази година броят на предоставените стипендии се увеличава от една на две, разширявайки възможностите за подкрепа на бъдещи специалисти в областта на изкуствения интелект.

Стипендиите са предназначени за студенти, приети в една от следните магистърски програми на ФМИ: „Изкуствен интелект“, „Извличане на информация и откриване на знания“, „Технологии за големи данни“.

Цялостна финансова подкрепа за бъдещите специалисти в областта на изкуствения интелект

Всяка от двете стипендии осигурява финансова подкрепа за целия 18-месечен период на обучение в съответната магистърска програма.

Индикативната обща стойност на финансирането за един стипендиант е 28 695,06 щатски долара.

Стипендията включва подкрепа за:

• таксите за обучение в магистърската програма;
• разходи за настаняване и издръжка;
• академични пътувания;
• оборудване;
• разходи за преместване;
• достъп до академични конференции в областта на изкуствения интелект.

Кой може да кандидатства?

За Google DeepMind AI Masters Scholarships за академичната 2026–2027 година могат да кандидатстват лица, които отговарят на следните условия:

• имат обичайно местопребиваване в България или друга държава – членка на Европейския съюз;
• имат успех от кандидатстудентските изпити не по-нисък от 4.50;
• притежават завършена бакалавърска степен с минимален общ успех 4.50;
• кандидатстват и са приети в една от допустимите магистърски програми на ФМИ, Софийския университет за академичната 2026–2027 година:

• „Изкуствен интелект“;
• „Извличане на информация и откриване на знания“;
• „Технологии за големи данни“;

• отговарят на критериите за финансова допустимост на стипендиантската програма.

Финансовата допустимост се определя въз основа на общия доход на семейството на кандидата, разделен на броя на членовете на домакинството. Полученият доход на член от домакинството трябва да бъде под размера на минималната работна заплата в България към 1 януари 2026 г.

Как да кандидатствате?

Кандидатите трябва да подадат своята кандидатура за Google DeepMind AI Masters Scholarships до 09 октомври 2026.

Кандидатстването се извършва оттук: https://forms.gle/jL1Qk8wwzouLdwx56

Необходимо е кандидатите да предоставят:

• попълнен формуляр за кандидатстване;
• автобиография (CV);
• мотивационно писмо;
• диплома за завършена бакалавърска степен и/или други документи, удостоверяващи академичните резултати;
• документи, необходими за удостоверяване на финансовата допустимост;
• документ, удостоверяващ кандидатстване или прием в една от допустимите магистърски програми;
• Допълнителни документи, ако са приложими.

Ще бъдат разглеждани само пълни кандидатури, подадени в рамките на обявения срок.

Процес на подбор

Кандидатурите ще бъдат разгледани от комисия, включваща преподаватели от Факултета по математика и информатика на Софийския университет и представители на Институт GATE.

Процесът на подбор включва:

• проверка на съответствието с условията за допустимост;
• проверка на представените документи;
• оценка на академичните резултати;
• оценка на мотивацията, квалификациите и опита, представени в кандидатурата, мотивационното писмо и автобиографията;
• проверка на финансовата допустимост.

След приключване на оценяването ще бъдат избрани двама стипендианти и един кандидат за резервния списък.

Окончателният избор и номинацията на кандидатите за Google DeepMind AI Masters Scholarships ще приключат до 31 октомври 2026 г.

Важни дати:

Начало на кандидатстването: 07 юли 2026г.

Краен срок за кандидатстване: 09 октомври 2026г.

Кандидатстудентски изпити / прием в допустимите магистърски програми: следете сайта на ФМИ.

Окончателен избор и номинация на стипендиантите: до 31 октомври 2026 г.

Начало на академичната година: октомври 2026 г.

За програмата Google DeepMind AI Masters Scholarships

От 2017 г. Google DeepMind предоставя финансиране на университети в различни държави, за да подкрепи техните усилия за привличане на студенти с разнообразен опит и перспективи към областите на изкуствения интелект и компютърните науки.

Обучение и развитие в научноизследователската среда на GATE

Като първи Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в България, GATE обединява изследователи, студенти, представители на бизнеса, публичните институции и международни партньори за разработването на технологии и решения, базирани на данни и насочени към реални обществени и икономически предизвикателства.

Студентите имат възможност да се обучават и развиват в интердисциплинарна научноизследователска среда и да се запознаят с научни и иновационни дейности в областта на изкуствения интелект, големите данни, машинното обучение и свързаните с тях технологии.

Направете следващата стъпка към бъдеще в областта на изкуствения интелект

Кандидатствайте тук: https://forms.gle/jL1Qk8wwzouLdwx56

За допълнителна информация: career@gate-ai.eu

Отличеното изследване е разработено в рамките на Изследователската група за надеждно компютърно моделиране към институт GATE и разглежда един от фундаменталните въпроси пред съвременните инженерни симулации – как може да бъде оценена и гарантирана тяхната надеждност при подпомагането на реални решения, свързани с градската среда, инфраструктурата, качеството на въздуха и проектирането на сгради.

Макар често да остава извън общественото внимание, валидирането и оценката на точността на компютърните модели е ключова предпоставка за изграждането на надеждни цифрови инструменти, които могат да подпомагат създаването на по-безопасни, по-устойчиви и по-здравословни градски пространства.

Полученото отличие е поредно доказателство за високото качество на научните изследвания, развивани в институт GATE, както и за нарастващото международно признание на българската научна общност в областта на цифровите технологии и инженерните науки.

За Радостин Митков:

Радостин Митков е изследовател в институт GATE – първия център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в Източна Европа. Част е от Изследователската група за надеждно компютърно моделиране на института. Дълго време работи и към екип „Градове на бъдещето“, който стои зад една от най-иновативните разработки в България – Цифровия двойник на София.

Основният принос на Радостин е в изследването на въздействието на вятъра и разпространението на замърсяванията в градска среда чрез термофлуидни (CFD) симулации. Този подход позволява да се разбере как въздухът „диша“ между сградите, как замърсителите се натрупват или разсейват, и как градът може да се планира така, че да бъде по-здравословен и комфортен за своите жители.

Преди да се присъедини към GATE, Радостин завършва аеронавтика и астронавтика в Университета в Саутхемптън, Великобритания, където се заражда и страстта му към аеродинамиката. В момента той е докторант във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, с научни ръководители проф. Десислава Петрова-Антонова и проф. Андреас Марк от Технологичния университет Чалмърс, Швеция. Радостин участва в разработването на инструмент за симулация на ветрови условия в градска среда, който ще помогне на архитекти и урбанисти да предвиждат възможни завихряния и ускорения на вятъра още преди изграждането на нови сгради.

Радостин е част от няколко международни изследователски проекта и през 2024 г. печели финансиране по националната програма „Млади учени и постдокторанти-2“ за своя проект, посветен на използването на CFD и машинно обучение за анализ на градските микроклимати и замърсявания.

През 2025 г. Радостин специализира във Von Karman Institute for Fluid Dynamics (Белгия) – един от най-престижните институти в света в областта на аеродинамиката и флуидната механика. Там той работи по проекти, посветени на изследването на ветровите процеси в градска среда, като комбинира изкуствен интелект и компютърни симулации за по-прецизни и бързи анализи. Von Karman Institute е дългогодишен партньор на водещи авиационни и космически компании в разработването на самолетни двигатели, дронове и сателити, което поставя изследванията на Радостин в контекста на най-високите международни стандарти в инженерната наука.