<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Новини &#8211; Gate</title>
	<atom:link href="https://www.gate-ai.eu/bg/category/новини/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://www.gate-ai.eu</link>
	<description>Big Data for Smart Society</description>
	<lastBuildDate>Tue, 10 Nov 2026 08:43:18 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	
	<item>
		<title>Експерти от GATE предложиха нов подход към регулирането на изкуствения интелект в България</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-gate-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%85%d0%be%d0%b4-%d0%ba%d1%8a/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 10 Nov 2026 08:43:18 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[Up To GATE 2026]]></category>
		<category><![CDATA[генеративен AI]]></category>
		<category><![CDATA[ЕС]]></category>
		<category><![CDATA[законодателство]]></category>
		<category><![CDATA[Иво Емануилов]]></category>
		<category><![CDATA[Лабораторията за експериментална регулация]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=11107</guid>

					<description><![CDATA[Изследване на GATE е цитирано в първото дело за генеративен AI пред Съда на ЕС Как България може да изгради работеща национална рамка за регулиране на изкуствения интелект, без да създава допълнителни административни пречки пред иновациите? Този въпрос е във фокуса на експертния анализ „Приоритетите на правната регулация на изкуствения интелект в България“, изготвен от [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em>Изследване на GATE е цитирано в първото дело за генеративен AI пред Съда на ЕС</em></p>
<p>Как България може да изгради работеща национална рамка за регулиране на изкуствения интелект, без да създава допълнителни административни пречки пред иновациите? Този въпрос е във фокуса на експертния анализ „Приоритетите на правната регулация на изкуствения интелект в България“, изготвен от Иво Емануилов, ръководител на Лабораторията за експериментална регулация в Институт GATE, и Катерина Йорданова – юрист и изследовател в GATE.</p>
<p>Иво Емануилов представи основните предложения от анализа пред Комисията по иновации и дигитална трансформация в Народното събрание. Сред тях е въвеждането на обща клауза за експериментиране в българското законодателство – механизъм, който би позволил временно и при ясно определени условия да се тестват иновативни решения в рамките на националните административни изисквания. Подходът предвижда конкретни гаранции за защита на основните права, личните данни, здравето и живота, като същевременно запазва приложимостта на европейското законодателство.</p>
<p>Авторите подчертават необходимостта националната регулаторна рамка да бъде съобразена с Акта на ЕС за изкуствения интелект, без да дублира неговите разпоредби или да създава различни стандарти. Според анализа е важно да се разграничат мерките за прилагане на европейския регламент от националните политики за развитие на изкуствения интелект.</p>
<p>Приносът на изследователите от GATE към развитието на правната рамка за изкуствения интелект намира отражение и на европейско ниво. На 3 ноември 2026 г. генералният адвокат на Съда на Европейския съюз Мачей Шпунар представи заключението си по дело C-250/25, Like Company срещу Google – първото дело пред Съда на ЕС, свързано с генеративен изкуствен интелект. Спорът е по повод твърдения на унгарски онлайн издател, че чатботът Gemini използва негови статии без разрешение.</p>
<p>Сред научните източници, на които генералният адвокат се позовава в заключението си, е интердисциплинарна статия на Иво Емануилов, подготвена в съавторство с проф. Томас Маргони от KU Leuven. Изследването разглежда т.нар. „запаметяване“ (memorisation) при моделите на изкуствен интелект – явление, при което езиковите модели могат да възпроизвеждат дословно части от текстовете, използвани при обучението им.</p>
<p>Въпросът дали самият модел съдържа копия на защитени произведения е сред съществените и дискутирани проблеми в съвременното авторско право. В заключението си генералният адвокат приема, че самото запаметяване на информация в модела не представлява възпроизвеждане на произведение по смисъла на авторското право. Потенциално нарушение би могло да възникне при конкретен генериран резултат, ако той възпроизвежда защитено съдържание.</p>
<p>Заключението на генералния адвокат представлява важен ориентир при разглеждането на делото и поставя в правен контекст въпроси, произтичащи от развитието на генеративния изкуствен интелект. Цитирането на изследването на Иво Емануилов показва значението на интердисциплинарната работа на границата между правото и компютърните науки за формирането на европейската съдебна практика.</p>
<p>В Институт GATE функционира Лабораторията за експериментална регулация, ръководена от Иво Емауилов – една от малкото подобни лаборатории в Европа и първата по рода си в България. Тя съчетава специализирана технологична среда с интердисциплинарна експертиза в областта на правото, технологиите, етиката и публичните политики.</p>
<p>Лабораторията предоставя възможност на компании и научноизследователски организации да тестват приложимостта, ефективността и иновационния потенциал на нови продукти, услуги и бизнес модели в контролирана среда. Екипът предлага и експертни насоки за правните, регулаторните и етичните аспекти на разработваните решения.</p>
<p>Работата на Лабораторията за експериментална регулация има значение и за самите институции. Чрез тестването на конкретни технологични приложения и обратната връзка към компетентните органи лабораторията подпомага натрупването на доказателства и знания за възможностите, рисковете и въздействието на изкуствения интелект и големите данни. Така регулаторните решения могат да се основават не само на предварителни оценки, но и на резултати от практически експерименти.</p>
<p>Лабораторията има потенциал да подпомогне и изграждането на националната регулаторна пясъчникова среда за изкуствен интелект, предвидена в Акта на ЕС за изкуствения интелект. Тя може да осигури основа за сътрудничество между бизнеса, научните организации и надзорните органи, както и за по-добро разбиране на практическите предизвикателства при прилагането на новите правила.</p>
<p>Сред останалите ключови препоръки в анализа на Иво Емануилов и Катерина Йорданова са изграждането на необходимия технически и експертен капацитет за прилагане на регулацията и създаването на механизми за по-добра подкрепа на иновативните компании, особено на малките и средните предприятия.</p>
<p>Темата за отговорното развитие и прилагане на изкуствения интелект, както и за ролята на данните и сътрудничеството между науката, бизнеса и публичния сектор, ще бъде сред акцентите и на международния форум <a href="https://www.gate-ai.eu/forum/">UpToGATE 2026: Powered by Data,</a> който Институт GATE организира на 17 ноември в София.</p>
<p>Форумът ще събере представители на научната общност, бизнеса и институциите, за да обсъдят как данните и изкуственият интелект могат да допринесат за развитието на Европа. В програмата са застъпени теми като европейските пространства за данни, доверения и ориентиран към човека изкуствен интелект, дигиталните двойници, интелигентното здравеопазване и партньорствата между научните организации и бизнеса.</p>
<p>С експертната си работа в областта на големите данни, изкуствения интелект и експерименталната регулация Институт GATE допринася за развитието на решения, които съчетават технологичните възможности с необходимите правни и етични гаранции.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>GATE показва как AI и данните променят Европа на UpToGATE 2026</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/gate-%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-ai-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 04 Nov 2026 08:50:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[AI and Data for Society]]></category>
		<category><![CDATA[big data]]></category>
		<category><![CDATA[Building Europe's Data Spaces]]></category>
		<category><![CDATA[Innovation That Pays Off]]></category>
		<category><![CDATA[Up To GATE 2026]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=11101</guid>

					<description><![CDATA[Международният форум ще покаже как европейските пространства за данни, AI и партньорствата между науката и бизнеса създават нови възможности На 17 ноември Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъде домакин на международния форум UpToGATE 2026: Powered by Data. Събитието ще събере представители на науката, бизнеса, публичния сектор и технологичната общност, за да очертае [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em>Международният форум ще покаже как европейските пространства за данни, </em><em>AI</em><em> и партньорствата между науката и бизнеса създават нови възможности</em></p>
<p>На 17 ноември Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъде домакин на <a href="https://www.gate-ai.eu/forum/">международния форум UpToGATE 2026: Powered by Data</a>. Събитието ще събере представители на науката, бизнеса, публичния сектор и технологичната общност, за да очертае как данните и изкуственият интелект променят начина, по който се развиват градовете, здравеопазването, мобилността, обществените услуги.</p>
<p>В центъра на събитието ще бъде пътят от данните до реалните решения &#8211; от изграждането на надеждни и свързани пространства за данни през развитието на изкуствения интелект и цифровите двойници до внедряването на технологии, които отговарят на конкретни обществени и икономически потребности.</p>
<p>„<em>Данните са стратегически ресурс за развитието на Европа. Истинската им стойност обаче се разкрива, когато можем да ги споделяме сигурно, да ги превръщаме в знания и да ги използваме за създаване на решения с реално въздействие. Чрез своите европейски партньорства и научноизследователски проекти </em><em>GATE</em><em> работи именно в тази посока &#8211; свързва науката, технологиите, бизнеса и публичните институции</em>“, отбелязва проф. д-р Силвия Илиева, директор на Институт GATE.</p>
<p>Програмата включва две тематични сесии, посветени на ключови направления в европейския цифров дневен ред.</p>
<p>Първата сесия &#8211; „Изграждане на европейските пространства за данни: основа за цифров суверенитет и иновации“ &#8211; ще постави фокус върху надеждното и сигурно споделяне на данни като предпоставка за конкурентоспособността и технологичната независимост на Европа. Чрез европейските проекти deployEMDS, DS4PED, VELES, DataPact и DataTwin GATE ще демонстрира практически решения в областта на мобилността, енергетиката, здравеопазването и интелигентните градове. Сред акцентите са приложения за нисковъглеродна мобилност и пешеходна достъпност в София, пространства за данни за райони с положителен енергиен баланс и сигурен обмен на здравни данни. Специално внимание ще бъде отделено на оперативната съвместимост, доверието и регулаторното съответствие като условия за изграждане на свързани европейски екосистеми за данни.</p>
<p>Втората сесия – „Изкуствен интелект и данни за обществото: реално въздействие върху гражданите, бизнеса и общностите“ – ще постави фокус върху разработените от GATE приложения и превръщането на научните резултати в практически решения. Ще бъдат представени технологии за дистанционно наблюдение на пациенти, приложения за анализ на градската среда, както и инструменти за противодействие на дезинформацията и в помощ на внедряването на технологии с гражданско и отбранително приложение.</p>
<p>Ключов акцент ще бъде превръщането на научните разработки в работещи бизнес решения и устойчиви партньорства. В рамките на панела „Иновации с реална стойност“ GATE ще представи успешни примери за сътрудничество с компании и публични организации, които показват как научният потенциал и технологичната експертиза могат да бъдат използвани за решаване на конкретни практически задачи.</p>
<p>Ще бъдат показани различни модели за взаимодействие между науката и бизнеса – от съвместното разработване и тестване на технологии в реална среда до тяхното внедряване и превръщане в нови продукти и услуги. Дискусия с представители на компании и институции ще очертае бъдещите технологични потребности и възможностите за нови партньорства.</p>
<p>Програмата ще завърши с демонстрация на 3D модела на града, която ще покаже приложенията на цифровите двойници за симулации и по-информирано планиране и управление на градската среда.</p>
<p>С UpToGATE 2026 Институт GATE затвърждава ролята си на мост между европейските научни постижения и практическите иновации.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Експерти обсъдиха технологични решения в анализа на манипулациите в информационна среда</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 21 Oct 2026 08:57:30 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[From Analysis to Action]]></category>
		<category><![CDATA[gate]]></category>
		<category><![CDATA[prebunking]]></category>
		<category><![CDATA[The Manipulation Toolkit]]></category>
		<category><![CDATA[The Vulnerability Audit]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=11057</guid>

					<description><![CDATA[Възможностите на изкуствения интелект за проверка на факти и разкриване на дезинформация бяха във фокуса на международния експертен семинар „From Analysis to Action“, организиран от Институт GATE. Учени и специалисти от европейски институции, медии и изследователски организации обсъдиха уязвимостите на българската информационна среда и подходите за противодействие на манипулативните послания чрез технологии, медийна грамотност и [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Възможностите на изкуствения интелект за проверка на факти и разкриване на дезинформация бяха във фокуса на международния експертен семинар „From Analysis to Action“, организиран от Институт GATE. Учени и специалисти от европейски институции, медии и изследователски организации обсъдиха уязвимостите на българската информационна среда и подходите за противодействие на манипулативните послания чрез технологии, медийна грамотност и регулации.</p>
<p>Форумът беше открит от проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE. Във встъпителната си лекция „With a Little Help from NLP: My Roadmap to Social Good“ проф. Руслан Митков от Университета в Аликанте и Университета в Ланкастър представи приложенията на технологиите за обработка на естествен език (NLP) в образованието, превода и подкрепата за хора с комуникационни затруднения. Той посочи, че автоматичното генериране на тестови задачи може да бъде почти четири пъти по-бързо от ръчното им създаване, без компромис с качеството.</p>
<p>В сесията „From Detection to Deployment“ проф. Преслав Наков от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence и Qatar Computing Research Institute представи възможностите на големите езикови модели за автоматизирана проверка на факти и анализ на медийно съдържание.</p>
<p>Експертите на GATE също споделиха своя практически опит в тази област. Станислав Пенков представи инструмент за откриване на логически заблуди, а Добромир Цолов и Георги Горанов демонстрираха приложение за анализ на политическите наративи. Участниците подчертаха, че резултатите, генерирани от изкуствен интелект, трябва да се проверяват и да се подкрепят с надеждни доказателства.</p>
<p>Уязвимостите на българската информационна среда бяха тема на дискусията „The Vulnerability Audit“. В нея участваха Диляна Кирковска от Съвета за електронни медии, Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, Никола Миладинов от Представителството на Европейската комисия в България, Иглика Иванова от GATE и Коалицията за медийна грамотност, както и Михаил Мишев от GATE. Модератор беше Руслана Маргова от GATE.</p>
<p>Експертите обсъдиха недоверието към традиционните медии, отдръпването на гражданите от публичния дебат и поляризацията в онлайн пространството. Сред темите бяха европейските политики за медийна грамотност и защитата на журналистите от стратегически съдебни дела (SLAPP).</p>
<p>Третата сесия „The Manipulation Toolkit“ беше посветена на езиковите техники и стратегиите за информационно влияние, включително използването на исторически аргументи, емоционални внушения и езикови маркери за манипулация в интернет съдържанието.</p>
<p>В дискусията, модерирана от Кийт Кийли от GATE, участваха проф. Петя Осенова от Софийския университет и Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, Девора Коцева и Тодор Киряков от Identrics, Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, както и Яна Найденова и Невена Григорова от GATE.</p>
<p>Обсъдени бяха възможностите за автоматично разпознаване на обидна реч чрез езикови ресурси като HurtLex. Експертите подчертаха, че за разбирането на информационните манипулации е необходимо да се анализират цялостните наративи, а не само отделни твърдения.</p>
<p>Четвъртата сесия „Inoculate Before Infection“, модерирана от Иглика Иванова, беше посветена на <em>prebunking</em> – подход за подготовка на хората да разпознават дезинформацията, преди да бъдат подведени от нея. Обсъдени бяха обученията за проверка на факти, образователните инициативи за различни възрастови групи и обменът на знания между поколенията.</p>
<p>Заключителната дискусия разгледа европейските регулации, включително Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Акта за изкуствения интелект. В нея участваха Иво Емануилов и Михаил Мишев от GATE и Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, с модератор Кийт Кийли. Сред темите бяха отговорността на онлайн платформите, защитата на свободата на изразяване и необходимостта от по-тясно сътрудничество между институциите, технологичните компании, научните организации и гражданското общество.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Анализ на информационната среда: Първи годишен семинар</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Bilyana Boeva]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 07 Oct 2026 11:41:13 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=10996</guid>

					<description><![CDATA[Екипът групата „Анализ на информационната среда“ на Институт GATE организира първи годишен семинар „От анализ към действие“ (From Analysis to Action) на 20 октомври 2026 г. от 09:40 до 17:25 ч. Събитието ще събере изследователи, журналисти, технологични експерти, преподаватели, представители на граждански организации и институции, за да разгледат състоянието на информационната среда в България и [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Екипът групата <strong>„Анализ на информационната среда“</strong> на Институт GATE организира първи годишен семинар <strong>„От анализ към действие“ (From Analysis to Action)</strong> на <strong>20 октомври 2026 г. от 09:40 до 17:25 ч.</strong></p>
<p>Събитието ще събере изследователи, журналисти, технологични експерти, преподаватели, представители на граждански организации и институции, за да разгледат състоянието на информационната среда в България и да обсъдят как научните данни и анализи могат да бъдат превърнати в практически решения.</p>
<p>Събитието е замислено като <strong>последователен научен и практически диалог</strong>, а не като поредица от самостоятелни презентации. Дискусиите ще започнат с идентифициране на уязвимостите в информационната среда и ще преминат през методите за анализ, техниките за манипулация, подходите за медийна грамотност и въпросите на управлението и регулацията.</p>
<p>Чрез модерирани дискусии, научни представяния и демонстрации участниците ще сравнят различни подходи и натрупан опит, ще обсъдят техните ограничения и ще очертаят общи въпроси и възможности за бъдещо сътрудничество.</p>
<h4><strong>Езикови технологии в полза на обществото</strong></h4>
<p>Програмата ще започне с лекция на <strong>проф. Руслан Митков</strong> – <em>„With a Little Help from NLP: My Roadmap to Social Good“</em>. Той ще представи как технологиите за обработка на естествен език могат да бъдат използвани за справяне с обществени предизвикателства и ще постави основата за последващите дискусии.</p>
<p>След нея вниманието ще се насочи към <strong>локалните информационни екосистеми в България</strong>, използването на <strong>изкуствен интелект и големи езикови модели (LLM) за анализ и противодействие на дезинформацията</strong>, както и към езиковите и когнитивните техники, използвани при манипулация.</p>
<p>Специален акцент ще бъде поставен и върху практическите подходи за медийна грамотност, включително <strong>prebunking</strong> – предварително запознаване на аудиторията с манипулативни техники, така че те да бъдат по-лесно разпознавани при реална среща с подвеждащо съдържание.</p>
<p>Финалната кръгла маса ще свърже темите от деня с въпросите за <strong>институционалната отговорност, прозрачността на платформите и сътрудничеството между различните сектори</strong>.</p>
<p>През целия ден фокусът ще бъде върху това <strong>какво показват доказателствата, къде все още има пропуски в знанията и как можем да оценяваме ефективността на предлаганите инструменти и решения, вместо да приемаме предварително, че те работят</strong>.</p>
<h4><strong>Програма</strong></h4>
<table>
<thead>
<tr>
<td width="141"><strong>Час</strong></td>
<td width="477"><strong>Сесия</strong></td>
</tr>
</thead>
<tbody>
<tr>
<td width="141"><strong>09:40–10:40</strong></td>
<td width="477">Откриваща лекция: <em>With a Little Help from NLP: My Roadmap to Social Good</em></td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>10:40–10:55</strong></td>
<td width="477">Кафе пауза</td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>10:55–12:00</strong></td>
<td width="477"><strong>Сесия 1: The Vulnerability Audit</strong> – картографиране на локалните информационни екосистеми в България</td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>12:00–13:00</strong></td>
<td width="477">Обяд и нетуъркинг</td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>13:00–14:00</strong></td>
<td width="477"><strong>Сесия 2: LLMs for Disinformation Analysis and Response</strong></td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>14:00–14:10</strong></td>
<td width="477">Кратка пауза</td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>14:10–15:10</strong></td>
<td width="477"><strong>Сесия 3: The Manipulation Toolkit</strong></td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>15:10–15:25</strong></td>
<td width="477">Кафе пауза</td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>15:25–16:25</strong></td>
<td width="477"><strong>Сесия 4: Prebunking and Media Literacy</strong></td>
</tr>
<tr>
<td width="141"><strong>16:30–17:25</strong></td>
<td width="477"><strong>Сесия 5: Regulating the Information Environment</strong></td>
</tr>
</tbody>
</table>
<p>Програмата съчетава <strong>научна и практическа експертиза</strong> и предвижда активно участие на аудиторията.</p>
<h4><strong>Участие и регистрация</strong></h4>
<p>Семинарът е подходящ за <strong>изследователи и студенти, журналисти, редактори и фактчекъри, представители на граждански организации, преподаватели и експерти по медийна грамотност, специалисти по езикови технологии, както и представители на институции и публични политики</strong>.</p>
<p>Събитието предоставя възможност различни професионални общности да обменят експертиза и да обсъдят как би могло да изглежда <strong>информираното и координирано действие в отговор на предизвикателствата в информационната среда</strong>.</p>
<p>📅 <strong>20 октомври 2026 г.</strong><br />
🕘 <strong>09:40–17:25 ч.</strong><br />
📍 <strong>Институт GATE, бул. „Джеймс Баучер“ 5, София</strong></p>
<p>Участието е с предварителна регистрация.</p>
<p>👉<a href="https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdHy3kaY6v_SRC8jQoibYjNsWCAAhytsA0287n0AaAYwPylCA/viewform">https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdHy3kaY6v_SRC8jQoibYjNsWCAAhytsA0287n0AaAYwPylCA/viewform</a></p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>GeoSofia 2026 събра в институт GATE учени от пет континента и три научни общности</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/geosofia-2026-%d1%81%d1%8a%d0%b1%d1%80%d0%b0-%d0%b2-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%82-gate-%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%b5%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b8/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 07 Oct 2026 05:41:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[3D GeoInfo | SDSC | LADM & 3D LA 2026]]></category>
		<category><![CDATA[GATE Институт]]></category>
		<category><![CDATA[GeoSofia 2026]]></category>
		<category><![CDATA[Софияплан]]></category>
		<category><![CDATA[Столична община]]></category>
		<category><![CDATA[цифров двойник на София]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=11017</guid>

					<description><![CDATA[В продължение на пет дни международният форум постави в обща дискусия 3D геоинформацията, изкуствения интелект, цифровите двойници, интелигентните градове и управлението на територията Учени и експерти от пет континента участваха в GeoSofia 2026 – петдневен международен научен форум, обединяващ в София три водещи конференции в областта на геоинформацията, интелигентните градове и управлението на територията. От [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em>В продължение на пет дни международният форум постави в обща дискусия 3D геоинформацията, изкуствения интелект, цифровите двойници, интелигентните градове и управлението на територията</em></p>
<p>Учени и експерти от пет континента участваха в GeoSofia 2026 – петдневен международен научен форум, обединяващ в София три водещи конференции в областта на геоинформацията, интелигентните градове и управлението на територията.</p>
<p>От 28 септември до 2 октомври Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше домакин на <strong>21st International 3D GeoInfo Conference, 10th International Smart Data and Smart Cities Conference (</strong><strong>SDSC</strong><strong>) и International FIG Workshop on LADM &amp; 3D Land Administration</strong>.</p>
<p>Програмата включваше представяне на научни постижения в области като <strong>3D и 4D моделиране, геопространствен изкуствен интелект (GeoAI), цифрови двойници,  градска мобилност, климатични и екологични анализи, интелигентна градска инфраструктура, културно наследство, енергийна ефективност и геопространствено планиране и анализ</strong><strong>.</strong></p>
<p>Сред акцентите бяха приложенията на <strong>изкуствения интелект за</strong> градски анализи и цифрови двойници, автоматизираното създаване и обогатяване на 3D градски модели и използването на геопространствени данни за подпомагане на управленски решения.</p>
<p>Специално внимание беше отделено на <strong>качеството, сигурността, интеграцията и оперативната съвместимост на данните</strong>, както и на стандартите и решенията за управление на територията.</p>
<p>В рамките на GeoSofia 2026 беше представен и <strong>цифровият двойник на София</strong>, разработван от Институт GATE в партньорство със Столичната община и Софияплан. Цифровият двойник интегрира различни източници на градски данни и позволява визуализация, анализ и симулация на градски процеси и явления. Подобни решения подпомагат институциите при планиране и оценка на политики, а бизнеса &#8211; при разработване на услуги и технологии, съобразени с реалните потребности на гражданите и осигуряващи устойчива градска среда.</p>
<p>Трите конференции привлякоха над 200 научни разработки с автори от повече от 60 държави. Заедно с рецензентите на научните публикации форумът обедини усилията на над 500 души, като водещи държави са Австралия, Германия и Нидерландия.</p>
<p>Във всеки от трите форума бяха връчени по три награди за най-добра статия, а по една от тях беше отличена и със специална парична награда от MDPI  &#8211; едно от най-големите издателства в света на научни списания с отворен достъп.</p>
<p><strong>Награда за най-добра статия и презентация на конференцията 3D GeoInfo Best Paper Award</strong> получи разработка в HafenCity University, Германия за принос в областта на 3D градското моделиране с използване на големи езикови и визуални модели. Конференцията  <strong>SDSC завърши с награда за най-добра статия и презентация на изследователи от University of New South Wales, Австралия, които представиха изследване на градски топлинен риск в Сидни</strong>.  В рамките на научния семинар <strong>LADM &amp; 3D LA наградата за най-добра статия и презентация беше получена от изследователи в University of Novi Sad, Сърбия за представяне на концепция за „интелигентен поземлен имот“ в Сърбия.</strong></p>
<p>Наградите поставиха финален акцент върху научните постижения, представени по време на петдневния форум.</p>
<p>Последните дни отбелязаха и предаването на 3D GeoInfo Conference и Smart Data and Smart Cities Conference на следващия домакин – Мароко. След София двете конференции продължават към следващата си дестинация, заедно с натрупаните знания, идеи и нови международни контакти.</p>
<p><strong>Организатор и домакин на GeoSofia 2026 беше Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ в партньорство със Столичната община.</strong></p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Институт GATE беше отличен със „Златен i-Space“ като център за иновации</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%82-gate-%d0%b1%d0%b5%d1%88%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bd-i-space/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 06 Oct 2026 05:30:44 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[BDVA i-Space Label]]></category>
		<category><![CDATA[Big Data Value Association - BDVA]]></category>
		<category><![CDATA[GATE Институт]]></category>
		<category><![CDATA[Gold i-Space]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=11013</guid>

					<description><![CDATA[Признанието поставя GATE сред водещите европейските центрове, предоставящи услуги с доказано високо качество и технологична зрялост в областта на данните и изкуствения интелект Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше удостоен с престижното отличие за развитие на център за иновации Gold i-Space Label, присъдено от Big Data Value Association  (BDVA). Златният статут удостоверява [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em>Признанието поставя GATE сред водещите европейските центрове, предоставящи услуги с доказано високо качество и технологична зрялост в областта на данните и изкуствения интелект</em></p>
<p>Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше удостоен с престижното отличие за развитие на център за иновации Gold i-Space Label, присъдено от Big Data Value Association  (BDVA). Златният статут удостоверява капацитета на GATE i-Space да подкрепя организации и компании при разработването, тестването и внедряването на решения, базирани на данни и изкуствен интелект.</p>
<p>BDVA i-Spaces са центрове за иновации, които обединяват данни, технологии за изкуствен интелект, високотехнологична инфраструктура, експертиза и подкрепа за бизнеса. Те помагат на организациите — особено на МСП и иновативните стартъпи — да тестват, валидират и внедряват решения, базирани на данни. Те се класифицират в пет категории: начинаещ, бронзов, сребърен, златен и платинен.</p>
<p>Златното отличие доказва висока степен на зрялост по отношение на услугите, инфраструктурата, проектите, въздействието върху екосистемата, устойчивостта, капацитета за участие във Федерацията на i-Spaces, както и спазването на етичните принципи и правните изисквания. Gold i-Spaces предоставят интегрирано портфолио от услуги, което обхваща експериментиране, инфраструктура за данни и ИИ, изпитване в реална среда, обучения, експертни консултации, подкрепа за иновации и достъп до европейски мрежи.</p>
<p>Това са и основните услуги, които GATE i-Space вече предоставя чрез своята технологична платформа, специализирани екипи, лаборатории и партньорства. Така златното отличие потвърждава качеството и зрелостта на съществуващото портфолио от услуги на GATE. Институтът се присъединява към елитна група от водещи европейски центрове за иновации. От общо 33 действащи i-Spaces в Европа само пет притежават златен статут.</p>
<p><em>„Ще използваме този капацитет, за да помагаме на организациите да превръщат идеите, базирани на данни и ИИ, в решения с измерима социална и икономическа стойност</em>“, заяви проф. Силвия Илиева, директор на институт GATE.</p>
<p><strong>Услуги на Gold i-Space, предоставяни от GATE</strong></p>
<p>GATE подпомага организациите по пътя от първоначално предизвикателство в областта на данните или ИИ до валидирано решение и надежден план за внедряване. Институтът предоставя основните услуги на Gold i-Space чрез своята платформа за данни, софтуерни инструменти и лаборатории за иновации: жива лаборатория в градска среда, лаборатория за цифрови двойници, лаборатория за пространства от данни, лаборатория за визуализация и лаборатория за експериментално управление.</p>
<ul>
<li><strong>Експериментиране и валидиране:</strong> бързо разработване на прототипи, дейности „преди инвестиция“, пилотни проекти и валидиране на решения, базирани на данни и ИИ, в контролирана и реална среда.</li>
<li><strong>Инфраструктура за данни и ИИ:</strong> достъп до инструменти и ресурси, обхващащи целия жизнен цикъл на данните — от събиране и структуриране до обработка, анализ и визуализация.</li>
<li><strong>Живи лаборатории и цифрови двойници:</strong> ориентирани към потребителите изпитвания в реалистична градска среда, съчетани с моделиране, симулации и разработване на сценарии.</li>
<li><strong>Обучение и експертна подкрепа:</strong> развитие на умения, техническа поддръжка и консултации в областта на управлението на данни, ИИ, управлението на екосистеми за споделяне на данни и устойчивите бизнес модели.</li>
<li><strong>Иновации и партньорства:</strong> подкрепа за съвместни проекти, международни консорциуми и сътрудничество между бизнеса, публичната администрация, научноизследователските организации и доставчиците на технологии.</li>
<li><strong>Европейско сътрудничество:</strong> достъп до допълващи набори от данни, инфраструктура, експертиза и услуги чрез Федерацията на i-Spaces.</li>
</ul>
<p>Златното отличие идва в момент, когато европейските i-Spaces и пространствата от данни задълбочават своето сътрудничество. За да преминат отвъд пилотната фаза, пространствата от данни се нуждаят от участници, надеждно управление, жизнеспособни бизнес модели, оперативно съвместими технологии, правна подкрепа и устойчиви услуги.</p>
<p>Като Gold i-Space, GATE може да предоставя тези услуги на инициативите за пространства от данни. Институтът може да подпомага контролираното споделяне на данни; да обучава организациите по модела на пространствата от данни; да тества и валидира компоненти и решения; да консултира по въпроси, свързани с управлението, правните изисквания и бизнес моделите; както и да разработва или интегрира конектори, които улесняват включването на участници и оперативната съвместимост. Опитът на GATE в областта на мобилността, здравеопазването и градското развитие осигурява стабилна основа за секторни демонстрации и за пренасяне на приложими решения между различни области. Чрез Федерацията GATE може да свързва български МСП, стартъпи и публични организации с партньори, експерти и инфраструктура в цяла Европа.</p>
<p>Отличието „Златен i-Space“ показва значителния напредък на GATE след получаването на сребърен статут през 2024 г. Още по-важното е, че то потвърждава способността на Института да предоставя инфраструктурата, експертизата и иновационните услуги, характерни за водещите европейски центрове за иновации.</p>
<p>&nbsp;</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>От данните към решенията:  Институт GATE е домакин на GeoSofia 2026</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%82-gate-%d0%b5-%d0%b4/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 28 Sep 2026 14:25:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[GATE Институт]]></category>
		<category><![CDATA[GeoSofia 2026]]></category>
		<category><![CDATA[Софияплан]]></category>
		<category><![CDATA[Столична община]]></category>
		<category><![CDATA[цифров двойник на София]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=11006</guid>

					<description><![CDATA[Световният форум обединява в обща дискусия 3D геоинформацията, интелигентните данни, изкуствения интелект и управлението на територията Международният форум GeoSofia 2026 беше открит днес в Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“. Форумът, който продължава до 2 октомври, събира в София международни учени и изследователи, експерти по геоинформатика и геопространствени технологии, специалисти по изкуствен интелект и [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h3><em>Световният форум обединява в обща дискусия 3</em><em>D</em><em> геоинформацията, интелигентните данни, изкуствения интелект и управлението на територията</em></h3>
<p><strong>Международният форум </strong><strong><a href="https://conference.gate-ai.eu/GeoSofia2026/">GeoSofia 2026</a></strong> <strong>беше открит днес в Институт </strong><strong>GATE</strong><strong> към СУ „Св. Климент Охридски“.</strong> Форумът, който продължава до 2 октомври, събира в София международни учени и изследователи, експерти по геоинформатика и геопространствени технологии, специалисти по изкуствен интелект и обработка на данни, както и представители на университети, научни организации, технологични компании и публичния сектор.</p>
<p>GeoSofia 2026 обединява три утвърдени международни конференции. – <strong>21st International 3D GeoInfo Conference</strong>, <strong>10th International Smart Data and Smart Cities Conference</strong> и <strong>International FIG Workshop on LADM &amp; 3D LA</strong>. Трите научни общности поставят в центъра на дискусиите развитието на градовете, пространствените данни, цифровите двойници, 3D и 4D моделирането, изкуствения интелект и управлението на територията.</p>
<p><strong><em>„</em></strong><strong>Събирането в София</strong><strong> на участниците в трите конференции </strong><strong>е особено значимо, защото изследователските им теми са все по-взаимосвързани. Предизвикателствата, пред които са изправени градовете днес като климатичните промени, мобилността, енергийният преход, управлението</strong><strong>, </strong><strong>инфраструктурата, не могат да бъдат решени в границите на една дисциплина</strong><strong>“,</strong> <strong>отбеляза</strong><strong> директорът на Институт GATE</strong> <strong>проф. Силвия Илиева</strong>.</p>
<p>Тя подчерта, че GATE работи <strong>„в пресечната точка между научните изследвания, технологичните иновации и реалното въздействие“.</strong></p>
<h3>Данните като основа за решенията за града</h3>
<p><strong><em>„</em></strong><strong>Не може да има град на бъдещето, ако управлението не се превърне в гъвкава организация, основана на данни</strong><strong><em>“,</em></strong> <strong>подчерта</strong><strong> кметът на София</strong> <strong>Васил Терзиев</strong>.</p>
<p>По думите му в центъра на решенията трябва да стоят реални данни, а не мнения. Терзиев отбеляза също, че работата на учените помага на администрацията да взима по-добри решения и да отговаря на предизвикателствата пред гражданите.</p>
<p>Връзката между науката и реалното управление на града е сред основните теми на GeoSofia 2026. Съвременните технологии позволяват огромните количества информация за движението, инфраструктурата, сградите, околната среда и земеползването да бъдат използвани не само за наблюдение, но и за анализ, моделиране и изследване на различни сценарии.</p>
<p>Един от примерите е <strong>цифровият двойник на София</strong>, разработван от Институт GATE в партньорство със Столичната община и Софияплан. Цифровата среда събира и визуализира информация за града и позволява анализ и симулации на различни градски процеси и сценарии.</p>
<h3>От картографиране към разбиране на градските процеси</h3>
<p><strong><em>„</em></strong><strong>Геопространствените технологии са се превърнали от инструменти за картографиране в цялостна научна среда за наблюдение, моделиране и разбиране на сложни географски процеси</strong><strong><em>“,</em></strong> <strong>каза заместник-ректор</strong><strong>ът на СУ „Св. Климент Охридски“ по научноизследователска, научно-проектна и информационна дейност проф. Стелиян Димитров</strong>.</p>
<p>Това е и един от основните фокуси на форума – как геопространствените технологии, големите данни и изкуственият интелект могат да помогнат за по-доброто разбиране на градските процеси и за планирането на тяхното развитие.</p>
<h3>Новите идеи се раждат между дисциплините</h3>
<p>„Истинската стойност на един такъв форум идва не от броя представени доклади, а от срещите между хората. Надявам се да запомним GeoSofia 2026 не с броя на докладите, а с научните разговори и връзките, които създаде“, беше отбелязано в обръщението на председателя на форума <strong>проф. д-р Десислава Петрова-Антонова – ръководител на направление „Градове на бъдещето“ в институт </strong><strong>GATE</strong>.</p>
<p>За необходимостта от обмен между различните научни общности говори и <strong>доц. Мила Коева</strong>, заместник-декан по научноизследователската дейност в Международния институт по геоинформационни науки и наблюдение на Земята в Университета на Твенте, Нидерландия, и секретар на Техническа комисия IV на Международното дружество по фотограметрия и дистанционно наблюдение (ISPRS).</p>
<p><em><strong>„</strong></em><em>Много от съвременните геопространствени технологии вече излизат извън границите на отделните дисциплини и изискват мултидисциплинарен подход“</em>, отбеляза доц. Коева. Тя призова участниците да не се ограничават до сесиите в собствената си област, а да общуват и с представители на останалите научни направления, <em>„да се учат едни от други и да обменят знания“.</em></p>
<h3>Пет дни за науката, технологиите и градовете</h3>
<p>До 2 октомври участниците в GeoSofia 2026 ще обсъждат развитието на 3D геоинформационната наука и технологии, интелигентните градове, анализа на геопространствени данни, цифровите двойници, устойчивото градско развитие, управлението на земята и 3D кадастралните решения.</p>
<p>Форумът поставя в общ контекст технологии и научни разработки, които все по-пряко засягат начина, по който се планират и управляват градовете – от моделирането на градската среда и инфраструктурата до използването на данни за анализ на градски процеси и изследване на възможни сценарии.</p>
<p><strong>Домакин на </strong><strong>GeoSofia</strong><strong> 2026 е Институт </strong><strong>GATE</strong><strong> към СУ „Св. Климент Охридски“, а Столичната община е партньор на форума.</strong></p>
<p><strong> </strong></p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Топлинният стрес в българските градове достига екстремни нива</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d1%82%d0%be%d0%bf%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%81-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%be/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 20 Sep 2026 20:21:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[GATE Институт]]></category>
		<category><![CDATA[Софияплан]]></category>
		<category><![CDATA[Столична община]]></category>
		<category><![CDATA[цифров двойник на София]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=10984</guid>

					<description><![CDATA[Основни резултати Топлинният стрес достига екстремни нива. През изследвания горещ период през 2025 г. индексът WBGT достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г., което го поставя в категорията „екстремен топлинен стрес“. Индексът UTCI достига 50°C – увеличение с близо 9°C. Най-силната промяна се наблюдава вечер. Моделираните вечерни температури през [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em>Осно</em><em>вни резултати</em></p>
<p>Топлинният стрес достига екстремни нива. През изследвания горещ период през 2025 г. индексът WBGT достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г., което го поставя в категорията „екстремен топлинен стрес“. Индексът UTCI достига 50°C – увеличение с близо 9°C.</p>
<p>Най-силната промяна се наблюдава вечер. Моделираните вечерни температури през 2025 г. са значително по-високи спрямо сравнявания период през 2006 г. Разликата достига +9,5°C в Плевен, +8,5°C в София и +7,5°C в Пловдив.</p>
<p>Вечерното охлаждане също се забавя. През 2025 г. дори в 20:00 ч. средната радиационна температура (MRT) достига около 45°C – близо 6°C повече спрямо 2006 г. Това показва, че нагретите сгради, настилки и други повърхности продължават да отдават топлина и след края на най-горещата част от деня.</p>
<p>Местоположението на града има значение. Градовете във вътрешността на страната показват по-големи разлики, докато във Варна и Бургас промяната е значително по-малка. Морското влияние, местните метеорологични условия и особеностите на градската среда са сред факторите, които определят топлинното натоварване.</p>
<p><em> </em></p>
<p><em>Какво означава това за хората?</em></p>
<p>Температурата, която виждаме в прогнозата за времето, не показва сама по себе си как топлината въздейства върху човешкия организъм. 35°C не винаги се усещат като 35°C. Влажността, вятърът, пряката слънчева радиация и топлината, излъчвана от сградите и настилките, могат значително да увеличат топлинното натоварване.</p>
<p>Именно затова изследването използва международно признати индекси като WBGT, PET и UTCI, които комбинират тези фактори. WBGT се използва за оценка на риска при работа и спорт на открито, PET показва как човек усеща топлинната среда, а UTCI оценява нивото на топлинен стрес и свързания с него здравен риск.</p>
<p>Резултатите показват, че топлинният стрес вече достига екстремни категории, което прави адаптацията към горещините все по-важна част от защитата на здравето и устойчивото развитие на градовете.</p>
<p><em>Какво могат да направят общините и институциите?</em></p>
<p>Резултатите показват, че един риск не означава едно решение за всички градове. Необходими са локални данни и оценки, чрез които мерките да бъдат насочвани към местата и хората с най-висок риск.</p>
<p>Сред препоръчваните мерки са планове за действие при горещи вълни и системи за ранно предупреждение, създаване на охлаждащи центрове, охлаждащи системи със суха мъгла и пунктове за питейна вода, повече засенчване и градска зеленина, както и адаптиране на обществени сгради чрез охлаждане, добра вентилация и външно засенчване.</p>
<p>Необходими са също карти на зоните с висок топлинен риск, адаптиране на работното време и дейностите на открито в най-горещите часове и специални мерки за уязвими групи. Важна е и координацията между общини, здравни и социални служби, работодатели и неправителствени организации.</p>
<p>Локалните различия са ключови. Затова адаптацията към екстремните горещини трябва да отчита местния климат, градската структура, зелените площи и начина на използване на градската територия.</p>
<p>Изследването е ръководено от д-р инж. Лидия Витанова, изследовател в институт GATE и специалист по градски климат, топлинен стрес, климатично моделиране и градско планиране.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;&#8211;</p>
<p>WBGT – Wet Bulb Globe Temperature – Използва се основно за оценка на топлинния стрес при работа и спорт.</p>
<p>PET – Physiologically Equivalent Temperature – физиологично еквивалентна температура. Показва как човешкият организъм усеща топлинната среда.</p>
<p>UTCI – Universal Thermal Climate Index – универсален индекс на топлинния климат. Оценява топлинния комфорт, топлинния стрес и свързания с него риск.</p>
<p>MRT – Mean Radiant Temperature – средна радиационна температура. Показва топлинното въздействие на слънцето и нагретите околни повърхности върху човека.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>София става център на глобалнa дискусия за градовете на бъдещето с GeoSofia 2026</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bda-%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%ba%d1%83%d1%81%d0%b8/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Katya Vassileva]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 20 Sep 2026 19:44:04 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[GATE Институт]]></category>
		<category><![CDATA[GeoSofia 2026]]></category>
		<category><![CDATA[Софияплан]]></category>
		<category><![CDATA[Столична община]]></category>
		<category><![CDATA[цифров двойник на София]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=10965</guid>

					<description><![CDATA[В продължение на пет дни в София ще се срещнат водещи международни учени и изследователи, експерти по геоинформатика и геопространствени технологии, специалисти по изкуствен интелект и обработка на данни с различна времева и пространствена резолюция, представители на университети, научни организации, технологични компании и публичния сектор. Днес градовете разполагат с огромно количество данни – за движението [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>В продължение на пет дни в София ще се срещнат водещи международни учени и изследователи, експерти по геоинформатика и геопространствени технологии, специалисти по изкуствен интелект и обработка на данни с различна времева и пространствена резолюция, представители на университети, научни организации, технологични компании и публичния сектор.</p>
<p>Днес градовете разполагат с огромно количество данни – за движението на хора и автомобили, инфраструктурата, околната среда, сградите, земеползването&#8230;</p>
<p>Следващата голяма стъпка е тези данни да бъдат превърнати в знание чрез симулации на възможни решения и визуализации в реално време.</p>
<p>Именно това е фокусът на GeoSofia 2026 &#8211; как съвременните технологии могат да помогнат не само да наблюдаваме градовете, а да разбираме по-добре как функционират и да планираме развитието им на базата на данни.</p>
<p>Сред ключовите технологии са 3D и 4D моделирането, пространственият анализ, изкуственият интелект, цифровите двойници, 3D кадастрални решения и платформите за интелигентни градове.</p>
<p>София вече има конкретен пример за подобен подход. <strong>Институт GATE разработва цифров двойник на столицата в партньорство със Столична община и Софияплан</strong> &#8211; цифрова среда, която събира и визуализира информация за града и предоставя анализ, симулации и изследване на различни градски процеси и сценарии.</p>
<p>Така въпросът, на който отговаря цифровият двойник, вече не е само какво се случва в града, а какво би се случило, ако направим дадена промяна.</p>
<p>Как ще се отрази нова организация на движението? Как един инфраструктурен проект ще промени средата около него? Къде са най-уязвимите зони при високи температури? Как градът може да бъде по-добре подготвен за природни бедствия?</p>
<p>Технологиите дават възможност част от тези сценарии да бъдат изследвани предварително.</p>
<p><strong>Три международни форума – една обща тема</strong></p>
<p>GeoSofia 2026 обединява три престижни международни научни конференции:</p>
<p><strong>21st International 3D GeoInfo Conference</strong> – <strong>28–29 септември</strong>, посветена на развитието на 3D геоинформационната наука и технологии и тяхното приложение в градското планиране, управлението на инфраструктурата, реакцията при бедствия и адаптацията към климатичните промени.</p>
<p><strong>10th International Smart Data and Smart Cities Conference</strong> – <strong>29 септември – 1 октомври</strong>, която поставя във фокус градските иновации, интелигентните технологии, анализа на геопространствени данни, цифрови двойници и устойчивото развитие на градовете.</p>
<p><strong>International FIG Workshop on LADM &amp; 3D LA</strong> – <strong>1–2 октомври</strong>, подкрепен от International Federation of Surveyors (FIG), с акцент върху управлението на земята, 3D моделирането на територии и развитието на стандарти и практически решения за пространствени данни.</p>
<p>Трите конференции събират различни научни и професионални общности около един от най-важните въпроси пред съвременните градове: <strong>как да използваме технологиите, за да вземаме по-добри решения за хората и средата, в която живеят.</strong></p>
<p>Зад научните термини стоят теми, които все по-пряко засягат ежедневието:</p>
<p>Как ще се движим в градовете на бъдещето?</p>
<p>Как ще се адаптираме към климатичните промени?</p>
<p>Как ще планираме инфраструктурата в условията на бързо променяща се градска среда?</p>
<p>Как изкуственият интелект и данните могат да подпомогнат управленческите решения?</p>
<p>И как да използваме данните така, че технологиите да водят до реално по-добро качество на живот?</p>
<p>Връзката между научните разработки и тяхното реално приложение ще бъде сред акцентите на GeoSofia 2026. За пет дни София ще бъде място, където науката, технологиите и реалните градски предизвикателства ще се срещнат в един общ разговор – за градовете, в които ще живеем утре.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Силно участие на GATE на международната конференция CLIB 2026</title>
		<link>https://www.gate-ai.eu/bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-gate-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Bilyana Boeva]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 10 Sep 2026 11:00:52 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://www.gate-ai.eu/?p=10948</guid>

					<description><![CDATA[Институт GATE участва активно в Седмата международна конференция по компютърна лингвистика в България – CLIB 2026, която се проведе от 7 до 10 септември в София. Проф. Силвия Илиева, директор на GATE, заедно с проф. Светла Коева, директор на Института за български език към БАН, Илия Кръстев от A Data Pro и Веселин Георгиев от [&#8230;]]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p data-start="547" data-end="918">Институт GATE участва активно в <strong data-start="579" data-end="664">Седмата международна конференция по компютърна лингвистика в България – CLIB 2026</strong>, която се проведе от 7 до 10 септември в София. <strong data-start="713" data-end="754">Проф. Силвия Илиева, директор на GATE</strong>, заедно с проф. Светла Коева, директор на Института за български език към БАН, Илия Кръстев от A Data Pro и Веселин Георгиев от Plan A откриха официално събитието.</p>
<p data-start="920" data-end="1222">В научната програма Институтът беше представен от изследователи от групите <strong data-start="995" data-end="1050">„Генеративен изкуствен интелект и машинно обучение“</strong> и <strong data-start="1053" data-end="1090">„Анализ на информационната среда“</strong>, с разработки на пресечната точка между изкуствения интелект, езиковите технологии, дезинформацията и анализа на онлайн съдържание.</p>
<p data-start="1224" data-end="1790">Важен акцент в програмата беше международният уъркшоп <strong data-start="1278" data-end="1292">CLEAR-TEXT</strong>, организиран от изследователи от различни институции, сред които <strong data-start="1358" data-end="1429">д-р Ирина Темникова, д-р Руслана Маргова и Невена Григорова от GATE</strong>, както и д-р Мария Тодорова от Института за български език към БАН. Форумът събра български и международни експерти и включи два тематични панела. В панела по компютърна лингвистика участваха проф. Руслан Митков, проф. Константин Орасан, доц. Димитър Казаков и д-р Матю Шардлоу, които обсъдиха методи за измерване и подобряване на разбираемостта на текстовете.</p>
<p data-start="1792" data-end="2475"><strong data-start="1792" data-end="1815">Д-р Руслана Маргова</strong> модерира част от дискусиите и заедно с <strong data-start="1855" data-end="1873">Иглика Иванова</strong> представи изследвания, свързани с четивността, медийната грамотност и разбираемото представяне на Акта за цифровите услуги. В пленарната сесия <strong data-start="2017" data-end="2040">д-р Ирина Темникова</strong> представи резултати от пилотен eye-tracking експеримент с деца, част от работата по вътрешния проект на GATE <strong data-start="2150" data-end="2161">B-CLEAR</strong>, насочен към създаването на индекс за четливост на българския език. Автори на изследването са още Невена Григорова, Ива Маринова, Стефан Минков и Лъчезар Дончев. <strong data-start="2324" data-end="2344">Станислав Пенков</strong> председателства сесията по компютърна обработка на езика, а <strong data-start="2405" data-end="2440">Добромир Цолов и Георги Горанов</strong> подпомогнаха работата на уъркшопа.</p>
<p data-start="2477" data-end="2881">В рамките на <strong data-start="2490" data-end="2510">постерната сесия</strong> беше представено и изследването <em data-start="2543" data-end="2650">„Syntactic Patterns in Political Speech: Dependency-Based Ad Hominem Detection in Bulgarian Social Media“</em> на Невена Григорова, Станислав Пенков, Кийт Кийли, Добромир Цольов и Иглика Иванова. Разработката разглежда синтактични модели в политическата реч и възможностите за разпознаване на <em data-start="2833" data-end="2845">ad hominem</em> атаки в българските социални медии.</p>
<p data-start="2883" data-end="3311">Съществен резултат от участието на GATE са и <strong data-start="2928" data-end="2956">шестте научни публикации</strong>, приети за представяне на CLIB 2026. Те разглеждат LLM-базиран дискурсен анализ при езици с ограничени ресурси, автоматично разпознаване и обяснение на логически заблуди, псевдонаучна дезинформация, eye-tracking подходи към изследването на дезинформацията, ресурси за разпознаване на пропаганда на български език и синтактични модели в политическата реч.</p>
<p data-start="3365" data-end="3575">Участието на GATE продължи и в заключителната част на конференцията със <strong data-start="3437" data-end="3512">специализиран четиричасов курс, създаден и воден от д-р Ирина Темникова</strong>, посветен на ролята на лингвистите в компютърната лингвистика.</p>
<p data-start="3577" data-end="3784">Цялостното представяне на Института на CLIB 2026 показва последователната работа на GATE за развитието на <strong data-start="3683" data-end="3783">по-надеждни, обясними и съобразени с езиковия и културния контекст технологии за българския език</strong>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
