Топлинният стрес достига екстремни нива. През изследвания горещ период през 2025 г. индексът WBGT достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г., което го поставя в категорията „екстремен топлинен стрес“. Индексът UTCI достига 50°C – увеличение с близо 9°C.

Най-силната промяна се наблюдава вечер. Моделираните вечерни температури през 2025 г. са значително по-високи спрямо сравнявания период през 2006 г. Разликата достига +9,5°C в Плевен, +8,5°C в София и +7,5°C в Пловдив.

Вечерното охлаждане също се забавя. През 2025 г. дори в 20:00 ч. средната радиационна температура (MRT) достига около 45°C – близо 6°C повече спрямо 2006 г. Това показва, че нагретите сгради, настилки и други повърхности продължават да отдават топлина и след края на най-горещата част от деня.

Местоположението на града има значение. Градовете във вътрешността на страната показват по-големи разлики, докато във Варна и Бургас промяната е значително по-малка. Морското влияние, местните метеорологични условия и особеностите на градската среда са сред факторите, които определят топлинното натоварване.

Какво означава това за хората?

Температурата, която виждаме в прогнозата за времето, не показва сама по себе си как топлината въздейства върху човешкия организъм. 35°C не винаги се усещат като 35°C. Влажността, вятърът, пряката слънчева радиация и топлината, излъчвана от сградите и настилките, могат значително да увеличат топлинното натоварване.

Именно затова изследването използва международно признати индекси като WBGT, PET и UTCI, които комбинират тези фактори. WBGT се използва за оценка на риска при работа и спорт на открито, PET показва как човек усеща топлинната среда, а UTCI оценява нивото на топлинен стрес и свързания с него здравен риск.

Резултатите показват, че топлинният стрес вече достига екстремни категории, което прави адаптацията към горещините все по-важна част от защитата на здравето и устойчивото развитие на градовете.

Какво могат да направят общините и институциите?

Резултатите показват, че един риск не означава едно решение за всички градове. Необходими са локални данни и оценки, чрез които мерките да бъдат насочвани към местата и хората с най-висок риск.

Сред препоръчваните мерки са планове за действие при горещи вълни и системи за ранно предупреждение, създаване на охлаждащи центрове, охлаждащи системи със суха мъгла и пунктове за питейна вода, повече засенчване и градска зеленина, както и адаптиране на обществени сгради чрез охлаждане, добра вентилация и външно засенчване.

Необходими са също карти на зоните с висок топлинен риск, адаптиране на работното време и дейностите на открито в най-горещите часове и специални мерки за уязвими групи. Важна е и координацията между общини, здравни и социални служби, работодатели и неправителствени организации.

Локалните различия са ключови. Затова адаптацията към екстремните горещини трябва да отчита местния климат, градската структура, зелените площи и начина на използване на градската територия.

Изследването е ръководено от д-р инж. Лидия Витанова, изследовател в институт GATE и специалист по градски климат, топлинен стрес, климатично моделиране и градско планиране.

––––––––––––––––––––––

WBGT – Wet Bulb Globe Temperature – Използва се основно за оценка на топлинния стрес при работа и спорт.

PET – Physiologically Equivalent Temperature – физиологично еквивалентна температура. Показва как човешкият организъм усеща топлинната среда.

UTCI – Universal Thermal Climate Index – универсален индекс на топлинния климат. Оценява топлинния комфорт, топлинния стрес и свързания с него риск.

MRT – Mean Radiant Temperature – средна радиационна температура. Показва топлинното въздействие на слънцето и нагретите околни повърхности върху човека.

Днес градовете разполагат с огромно количество данни – за движението на хора и автомобили, инфраструктурата, околната среда, сградите, земеползването…

Следващата голяма стъпка е тези данни да бъдат превърнати в знание чрез симулации на възможни решения и визуализации в реално време.

Именно това е фокусът на GeoSofia 2026 – как съвременните технологии могат да помогнат не само да наблюдаваме градовете, а да разбираме по-добре как функционират и да планираме развитието им на базата на данни.

Сред ключовите технологии са 3D и 4D моделирането, пространственият анализ, изкуственият интелект, цифровите двойници, 3D кадастрални решения и платформите за интелигентни градове.

София вече има конкретен пример за подобен подход. Институт GATE разработва цифров двойник на столицата в партньорство със Столична община и Софияплан – цифрова среда, която събира и визуализира информация за града и предоставя анализ, симулации и изследване на различни градски процеси и сценарии.

Така въпросът, на който отговаря цифровият двойник, вече не е само какво се случва в града, а какво би се случило, ако направим дадена промяна.

Как ще се отрази нова организация на движението? Как един инфраструктурен проект ще промени средата около него? Къде са най-уязвимите зони при високи температури? Как градът може да бъде по-добре подготвен за природни бедствия?

Технологиите дават възможност част от тези сценарии да бъдат изследвани предварително.

Три международни форума – една обща тема

GeoSofia 2026 обединява три престижни международни научни конференции:

21st International 3D GeoInfo Conference – 28–29 септември, посветена на развитието на 3D геоинформационната наука и технологии и тяхното приложение в градското планиране, управлението на инфраструктурата, реакцията при бедствия и адаптацията към климатичните промени.

10th International Smart Data and Smart Cities Conference – 29 септември – 1 октомври, която поставя във фокус градските иновации, интелигентните технологии, анализа на геопространствени данни, цифрови двойници и устойчивото развитие на градовете.

International FIG Workshop on LADM & 3D LA – 1–2 октомври, подкрепен от International Federation of Surveyors (FIG), с акцент върху управлението на земята, 3D моделирането на територии и развитието на стандарти и практически решения за пространствени данни.

Трите конференции събират различни научни и професионални общности около един от най-важните въпроси пред съвременните градове: как да използваме технологиите, за да вземаме по-добри решения за хората и средата, в която живеят.

Зад научните термини стоят теми, които все по-пряко засягат ежедневието:

Как ще се движим в градовете на бъдещето?

Как ще се адаптираме към климатичните промени?

Как ще планираме инфраструктурата в условията на бързо променяща се градска среда?

Как изкуственият интелект и данните могат да подпомогнат управленческите решения?

И как да използваме данните така, че технологиите да водят до реално по-добро качество на живот?

Връзката между научните разработки и тяхното реално приложение ще бъде сред акцентите на GeoSofia 2026. За пет дни София ще бъде място, където науката, технологиите и реалните градски предизвикателства ще се срещнат в един общ разговор – за градовете, в които ще живеем утре.

В научната програма Институтът беше представен от изследователи от групите „Генеративен изкуствен интелект и машинно обучение“ и „Анализ на информационната среда“, с разработки на пресечната точка между изкуствения интелект, езиковите технологии, дезинформацията и анализа на онлайн съдържание.

Важен акцент в програмата беше международният уъркшоп CLEAR-TEXT, организиран от изследователи от различни институции, сред които д-р Ирина Темникова, д-р Руслана Маргова и Невена Григорова от GATE, както и д-р Мария Тодорова от Института за български език към БАН. Форумът събра български и международни експерти и включи два тематични панела. В панела по компютърна лингвистика участваха проф. Руслан Митков, проф. Константин Орасан, доц. Димитър Казаков и д-р Матю Шардлоу, които обсъдиха методи за измерване и подобряване на разбираемостта на текстовете.

Д-р Руслана Маргова модерира част от дискусиите и заедно с Иглика Иванова представи изследвания, свързани с четивността, медийната грамотност и разбираемото представяне на Акта за цифровите услуги. В пленарната сесия д-р Ирина Темникова представи резултати от пилотен eye-tracking експеримент с деца, част от работата по вътрешния проект на GATE B-CLEAR, насочен към създаването на индекс за четливост на българския език. Автори на изследването са още Невена Григорова, Ива Маринова, Стефан Минков и Лъчезар Дончев. Станислав Пенков председателства сесията по компютърна обработка на езика, а Добромир Цолов и Георги Горанов подпомогнаха работата на уъркшопа.

В рамките на постерната сесия беше представено и изследването „Syntactic Patterns in Political Speech: Dependency-Based Ad Hominem Detection in Bulgarian Social Media“ на Невена Григорова, Станислав Пенков, Кийт Кийли, Добромир Цольов и Иглика Иванова. Разработката разглежда синтактични модели в политическата реч и възможностите за разпознаване на ad hominem атаки в българските социални медии.

Съществен резултат от участието на GATE са и шестте научни публикации, приети за представяне на CLIB 2026. Те разглеждат LLM-базиран дискурсен анализ при езици с ограничени ресурси, автоматично разпознаване и обяснение на логически заблуди, псевдонаучна дезинформация, eye-tracking подходи към изследването на дезинформацията, ресурси за разпознаване на пропаганда на български език и синтактични модели в политическата реч.

Участието на GATE продължи и в заключителната част на конференцията със специализиран четиричасов курс, създаден и воден от д-р Ирина Темникова, посветен на ролята на лингвистите в компютърната лингвистика.

Цялостното представяне на Института на CLIB 2026 показва последователната работа на GATE за развитието на по-надеждни, обясними и съобразени с езиковия и културния контекст технологии за българския език.

Обучението съчетава солидна теоретична подготовка с практически занятия, работа по реални проекти и достъп до съвременната научна и технологична инфраструктура на GATE. Студентите имат възможност да се обучават от преподаватели и изследователи с международен опит и да се включат в научноизследователски и иновационни проекти, реализирани съвместно с академични и индустриални партньори.

Учебният план обхваща ключови теми като машинно обучение, анализ на данни, технологии за големи данни, облачни изчисления, инженерство на данни, визуализация на данни и разработване на интелигентни системи, като подготвя студентите за успешна реализация както в научната сфера, така и в технологичната индустрия.

Важни срокове

• Онлайн кандидатстване: 9 юли – 11 септември 2026 г.
• Регистрация: https://magister.fmi.uni-sofia.bg
• Състезателен изпит: 16 септември 2026 г.
• График на изпитите: ще бъде публикуван на сайта на ФМИ на 14 септември 2026 г.

Кандидатстването се извършва онлайн чрез системата на Факултета по математика и информатика. Допълнителна информация за условията за прием, учебния план и програмата е достъпна на официалния сайт на магистърската програма.

За въпроси, свързани с кандидатстването, кандидатите могат да се свържат с ФМИ на magistri@fmi.uni-sofia.bg.

Институт GATE имаше честта да се включи в панела „Изграждане на устойчивост: Изкуствен интелект, иновации и ролята на дигиталната дипломация“, представен от своя директор проф. Силвия Илиева.

В началото на дискусията министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев потвърди амбицията на правителството да утвърди България като надежден партньор в областта на иновациите и високите технологии. Подчертавайки, че „бъдещето ще бъде доминирано от технологиите, но ще бъде ръководено от хората“, той очерта визията България до 2030 г. да се превърне в едно от водещите места в Европа за развитие на бизнеса и технологиите.

В своето изказване проф. Силвия Илиева акцентира върху нарастващото значение на научната дипломация като мост между науката, иновациите и процеса на формиране на политики. Позовавайки се на международните партньорства на GATE, тя представи примери за това как научните постижения и трансграничното сътрудничество могат да укрепят институциите, да подпомогнат вземането на решения, основано на доказателства, и да повишат устойчивостта на обществото.

Проф. Илиева подчерта още стратегическата роля на отворената наука, определяйки я не само като двигател на научния прогрес, но и като катализатор за икономическото развитие, иновациите и конкурентоспособността. Тя отбеляза, че научноизследователските организации имат ключова роля в подкрепата на публичните институции чрез експертни знания и стратегически консултации за отговорното внедряване на изкуствения интелект и технологиите, базирани на данни.

В панела участваха още Балинт Патаки, директор „Политики“ във Фондация Arq (Брюксел), и Алексей Андреев, посланик за специални поръчения по въпросите на изкуствения интелект и дигиталната дипломация. Модератор на дискусията беше Мария Спасова, посланик за специални поръчения по изграждане на устойчивост.

Участието на GATE в този високопоставен форум е признание за нарастващата роля на института в стратегическите дискусии, свързани с надеждния изкуствен интелект, дигиталната трансформация и политиките, основани на научни доказателства. Като Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект, GATE продължава да работи в тясно сътрудничество с национални и международни партньори за насърчаване на отговорното развитие на AI, подкрепа на иновациите и предоставяне на научна експертиза в процеса на разработване на ефективни публични политики.

Най-голям е интересът към направленията Machine Learning & AI и „Градове на бъдещето“, като тази година GATE ще посрещне стажанти във всички свои изследователски направления – от разработването на надеждни изчислителни модели и инженеринг на големи данни до анализ на информационната среда и съвременни AI технологии.

“За четири години Стажантската програма на GATE се превърна в място, където младите хора смело и устойчиво започват професионалния си път в науката и високите технологии. Всяка година виждаме все по-силни кандидати, които идват с желание да създават решения с реално въздействие заедно с нашия мултидисциплинарен екип. Това е ясен знак, че следващото поколение изследователи и иноватори вече е тук“, отбелязва директорът на институт GATE проф. д-р Силвия Илиева.

В рамките на тримесечната програма стажантите ще работят рамо до рамо с учените и експертите на GATE по реални проекти с национални и международни партньори. Те ще получат менторска подкрепа, достъп до високотехнологичната инфраструктура на института и възможност да се включат в разработването на иновативни решения в сферата на големите данни и изкуствения интелект.

За много от участниците програмата е първа стъпка към дългосрочно професионално развитие в GATE. През последните години редица стажанти продължават като младши изследователи в проектите на института, превръщайки летния стаж в начало на успешна кариера в науката и иновациите.

С всяко следващо издание Стажантската програма на GATE затвърждава ролята си като една от най-привлекателните стажантски програми в областта на изкуствения интелект и големите данни в България, събирайки млади хора, които искат да превърнат знанията си в технологии с реално въздействие върху обществото.

През тази година броят на предоставените стипендии се увеличава от една на две, разширявайки възможностите за подкрепа на бъдещи специалисти в областта на изкуствения интелект.

Стипендиите са предназначени за студенти, приети в една от следните магистърски програми на ФМИ: „Изкуствен интелект“, „Извличане на информация и откриване на знания“, „Технологии за големи данни“.

Цялостна финансова подкрепа за бъдещите специалисти в областта на изкуствения интелект

Всяка от двете стипендии осигурява финансова подкрепа за целия 18-месечен период на обучение в съответната магистърска програма.

Индикативната обща стойност на финансирането за един стипендиант е 28 695,06 щатски долара.

Стипендията включва подкрепа за:

• таксите за обучение в магистърската програма;
• разходи за настаняване и издръжка;
• академични пътувания;
• оборудване;
• разходи за преместване;
• достъп до академични конференции в областта на изкуствения интелект.

Кой може да кандидатства?

За Google DeepMind AI Masters Scholarships за академичната 2026–2027 година могат да кандидатстват лица, които отговарят на следните условия:

• имат обичайно местопребиваване в България или друга държава – членка на Европейския съюз;
• имат успех от кандидатстудентските изпити не по-нисък от 4.50;
• притежават завършена бакалавърска степен с минимален общ успех 4.50;
• кандидатстват и са приети в една от допустимите магистърски програми на ФМИ, Софийския университет за академичната 2026–2027 година:

• „Изкуствен интелект“;
• „Извличане на информация и откриване на знания“;
• „Технологии за големи данни“;

• отговарят на критериите за финансова допустимост на стипендиантската програма.

Финансовата допустимост се определя въз основа на общия доход на семейството на кандидата, разделен на броя на членовете на домакинството. Полученият доход на член от домакинството трябва да бъде под размера на минималната работна заплата в България към 1 януари 2026 г.

Как да кандидатствате?

Кандидатите трябва да подадат своята кандидатура за Google DeepMind AI Masters Scholarships до 09 октомври 2026.

Кандидатстването се извършва оттук: https://forms.gle/jL1Qk8wwzouLdwx56

Необходимо е кандидатите да предоставят:

• попълнен формуляр за кандидатстване;
• автобиография (CV);
• мотивационно писмо;
• диплома за завършена бакалавърска степен и/или други документи, удостоверяващи академичните резултати;
• документи, необходими за удостоверяване на финансовата допустимост;
• документ, удостоверяващ кандидатстване или прием в една от допустимите магистърски програми;
• Допълнителни документи, ако са приложими.

Ще бъдат разглеждани само пълни кандидатури, подадени в рамките на обявения срок.

Процес на подбор

Кандидатурите ще бъдат разгледани от комисия, включваща преподаватели от Факултета по математика и информатика на Софийския университет и представители на Институт GATE.

Процесът на подбор включва:

• проверка на съответствието с условията за допустимост;
• проверка на представените документи;
• оценка на академичните резултати;
• оценка на мотивацията, квалификациите и опита, представени в кандидатурата, мотивационното писмо и автобиографията;
• проверка на финансовата допустимост.

След приключване на оценяването ще бъдат избрани двама стипендианти и един кандидат за резервния списък.

Окончателният избор и номинацията на кандидатите за Google DeepMind AI Masters Scholarships ще приключат до 31 октомври 2026 г.

Важни дати:

Начало на кандидатстването: 07 юли 2026г.

Краен срок за кандидатстване: 09 октомври 2026г.

Кандидатстудентски изпити / прием в допустимите магистърски програми: следете сайта на ФМИ.

Окончателен избор и номинация на стипендиантите: до 31 октомври 2026 г.

Начало на академичната година: октомври 2026 г.

За програмата Google DeepMind AI Masters Scholarships

От 2017 г. Google DeepMind предоставя финансиране на университети в различни държави, за да подкрепи техните усилия за привличане на студенти с разнообразен опит и перспективи към областите на изкуствения интелект и компютърните науки.

Обучение и развитие в научноизследователската среда на GATE

Като първи Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в България, GATE обединява изследователи, студенти, представители на бизнеса, публичните институции и международни партньори за разработването на технологии и решения, базирани на данни и насочени към реални обществени и икономически предизвикателства.

Студентите имат възможност да се обучават и развиват в интердисциплинарна научноизследователска среда и да се запознаят с научни и иновационни дейности в областта на изкуствения интелект, големите данни, машинното обучение и свързаните с тях технологии.

Направете следващата стъпка към бъдеще в областта на изкуствения интелект

Кандидатствайте тук: https://forms.gle/jL1Qk8wwzouLdwx56

За допълнителна информация: career@gate-ai.eu

Отличеното изследване е разработено в рамките на Изследователската група за надеждно компютърно моделиране към институт GATE и разглежда един от фундаменталните въпроси пред съвременните инженерни симулации – как може да бъде оценена и гарантирана тяхната надеждност при подпомагането на реални решения, свързани с градската среда, инфраструктурата, качеството на въздуха и проектирането на сгради.

Макар често да остава извън общественото внимание, валидирането и оценката на точността на компютърните модели е ключова предпоставка за изграждането на надеждни цифрови инструменти, които могат да подпомагат създаването на по-безопасни, по-устойчиви и по-здравословни градски пространства.

Полученото отличие е поредно доказателство за високото качество на научните изследвания, развивани в институт GATE, както и за нарастващото международно признание на българската научна общност в областта на цифровите технологии и инженерните науки.

За Радостин Митков:

Радостин Митков е изследовател в институт GATE – първия център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в Източна Европа. Част е от Изследователската група за надеждно компютърно моделиране на института. Дълго време работи и към екип „Градове на бъдещето“, който стои зад една от най-иновативните разработки в България – Цифровия двойник на София.

Основният принос на Радостин е в изследването на въздействието на вятъра и разпространението на замърсяванията в градска среда чрез термофлуидни (CFD) симулации. Този подход позволява да се разбере как въздухът „диша“ между сградите, как замърсителите се натрупват или разсейват, и как градът може да се планира така, че да бъде по-здравословен и комфортен за своите жители.

Преди да се присъедини към GATE, Радостин завършва аеронавтика и астронавтика в Университета в Саутхемптън, Великобритания, където се заражда и страстта му към аеродинамиката. В момента той е докторант във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, с научни ръководители проф. Десислава Петрова-Антонова и проф. Андреас Марк от Технологичния университет Чалмърс, Швеция. Радостин участва в разработването на инструмент за симулация на ветрови условия в градска среда, който ще помогне на архитекти и урбанисти да предвиждат възможни завихряния и ускорения на вятъра още преди изграждането на нови сгради.

Радостин е част от няколко международни изследователски проекта и през 2024 г. печели финансиране по националната програма „Млади учени и постдокторанти-2“ за своя проект, посветен на използването на CFD и машинно обучение за анализ на градските микроклимати и замърсявания.

През 2025 г. Радостин специализира във Von Karman Institute for Fluid Dynamics (Белгия) – един от най-престижните институти в света в областта на аеродинамиката и флуидната механика. Там той работи по проекти, посветени на изследването на ветровите процеси в градска среда, като комбинира изкуствен интелект и компютърни симулации за по-прецизни и бързи анализи. Von Karman Institute е дългогодишен партньор на водещи авиационни и космически компании в разработването на самолетни двигатели, дронове и сателити, което поставя изследванията на Радостин в контекста на най-високите международни стандарти в инженерната наука.

Инициативата се реализира чрез Европейския цифров иновационен хъб InnovationAmp и е част от безвъзмездните услуги за публични организации, насочени към внедряване и тестване на иновативни цифрови решения в реална работна среда.

В рамките на проекта GATE ще предостави експертиза в областта на изкуствения интелект, анализа на данни и разработването на интелигентни дигитални инструменти, които да подпомогнат модернизацията на административните услуги.

Предвижда се чатботът да осигурява по-бърз и лесен достъп до информация, свързана с програмите, администрирани от ЦРЧР, като предоставя отговори на често задавани въпроси и подпомага потребителите при ориентирането в процедурите и възможностите за участие. Решението ще бъде тествано в реална среда с цел оценка на неговата ефективност и потенциал за бъдещо развитие. Освен подобряване на потребителското обслужване, проектът ще даде възможност за анализ на най-често срещаните запитвания и идентифициране на темите, които представляват най-голям интерес или затруднение за потребителите. По този начин ще бъдат създадени предпоставки за по-информирано планиране на комуникационните и административните процеси.

Съвместната работа между GATE и ЦРЧР е пример за успешно приложение на научните разработки и технологичните иновации в подкрепа на публичния сектор. Чрез платформата InnovationAmp институтът продължава да работи с държавни и обществени организации за внедряване на решения, базирани на данни и изкуствен интелект, които подобряват достъпа до услуги и подпомагат процесите по вземане на решения.