“Дигиталната устойчивост вече не е само технологичен въпрос – тя е въпрос на доверие, сигурност и способност на обществото да функционира уверено в света на изкуствения интелект и данните. За нас тази награда е признание, че науката и иновациите могат да имат реално въздействие върху обществото и икономиката“, заяви от сцената на InfoSec SEE 2026 директорът “Бизнес развитие“ на GATE Георги Ранделов.

Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията, предприемачите и новостартиращи компании.

InfoSec SEE 2026 събра, експерти по информационна сигурност, системни архитекти, инженери, одитори и технологични компании от целия регион. Тазгодишното издание се проведе в хибриден формат и постави акцент върху темата “Securing the Digital Tomorrow“ (“Осигуряване на сигурното дигитално утре“).

Чрез осигуряване на технологични инструменти за тестване и визуализиране на достъпността, градовете могат да идентифицират бариери по-рано и да вземат по-информирани решения в градското планиране, управлението на събития и услугите за гражданите.

„Градовете в цяла Европа използват цифровите двойници като инструменти за планиране и вземане на решения. С този проект искаме да покажем как същата технология може да помогне за създаването на по-приобщаващи, свързани и човешки градове“, казва ръководителят на проекта Анна Венблад.

Първият прототип се разработва на базата на цифров двойник на шведския град Гьотеборг – „Virtual Gothenburg“. Чрез него потребителите могат да разглеждат виртуално градската среда, включително входове, места за сядане, осветление, шумова среда и натовареност на пространства, чрез компютър, таблет или мобилен телефон.

Проектът е насочен и към улесняване на планирането за семейства на деца с увреждания, за които достъпността на градската среда често е ключов фактор за участие в обществени и културни събития.

„Възможността дадено място да бъде разгледано предварително във виртуална среда може да промени начина, по който хората планират своето участие в градския живот“, посочват от екипа на проекта.

Проектът European Citiverses Uniting for Inclusiveness се изпълнява от консорциум от 12 партньори от Европа, включително публични институции, университети, изследователски организации, технологични компании и граждански структури.

Проектът обединява 12 партньора от различни европейски държави – включително публични институции, университети, изследователски центрове, технологични компании и граждански организации. Водещ партньор е град Гьотеборг, Швеция.

Амбицията е в дългосрочен план цифровите двойници да се превърнат в практични инструменти за създаване на по-приобщаващи, свързани и човешки градове в цяла Европа.

Първият демонстрационен прототип се очаква да бъде представен на Smart City Expo World Congress в Барселона през ноември 2026 г.

Разработените проекти обхванаха широк спектър от теми, свързани с дезинформацията и публичната комуникация, сред които използването на патриотични наративи в социалните мрежи, локални казуси на медийно недоверие, интерпретации на изборни процеси, наративи “ние срещу тях“, както и ролята на изкуствения интелект при създаването и разпространението на подвеждащо съдържание.

На събитието присъстваха представители на институциите и академичната общност, които подчертаха значението на критичното мислене, научния подход и междуинституционалното сътрудничество в противодействието на дезинформацията.

“Времето на бързата информация е сложно и затова уменията, които развивате тук, са изключително важни – те насърчават критическото мислене и скъсяват дистанцията между истинската информация и дезинформацията“, отбеляза ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.

Според министъра на външните работи Надежда Нейнски “срещу дезинформацията не се воюва само с технологии, а с критично мислене, знание и смелостта да задаваш въпроси“.

Ирена Младенова, министър на иновациите и растежа, подчерта значението на формата като дългосрочен процес, който изгражда отговорност към създаваното и споделяно съдържание.

Министърът на електронното управление, Георги Шарков акцентира върху необходимостта от координирани усилия за постигане на ситуационна осведоменост и ранно предупреждение при дезинформационни кампании.

Директорът на институт GATE, проф. Силвия Илиева отбеляза, че инициативата създава връзка между теорията и практиката, като ангажира участниците с реални обществени предизвикателства.

“Живеем във време на постоянна дезинформация – тя не е криза, която отминава, а устойчиво предизвикателство. DisInfoHack показва как една абстрактна заплаха се превръща в работа по реални обществени проблеми, в която чрез сътрудничество и експертиза се изгражда устойчив модел за разбиране и противодействие на дезинформацията,“ каза още тя.

Ръководителят на инициативата гл. ас. д-р Мария Юрукова подчерта, че DisInfoHack цели изграждане на устойчива общност от млади хора, които работят по дългосрочни решения в областта на информационната среда.

Председателят на журито проф. Нели Огнянова акцентира върху значението на информационната култура като ключов фактор за способността на обществото да взема информирани решения.

Институт GATE се включи в инициативата и с двама ментори на отбори от направление „Анализ на информационната среда“. Д-р Руслана Маргова беше ментор на екип „Седемте самураи“ от Военноморското училище във Варна по темата „Кацане сред спекулации: как дезинформацията превърна България в участник във войната в Иран“. Иглика Иванова ръководи екип „Факт Флаш“ по казуса „Изборите – една година по-късно: решението на Конституционния съд №1 от 2025 г. – актуално сега?“.

Направление „Анализ на информационната среда“ в институт GATE разработва и тества инструменти, насочени към подпомагане на по-безопасната ориентация на граждани и институции в съвременната информационна среда. Работата съчетава социално-научни изследвания върху демокрацията и пропагандата с напреднали технологии за изкуствен интелект, които позволяват откриване на манипулации, картографиране на вредни наративи и подпомагане на проверители на факти, журналисти и граждани в разбирането на онлайн съдържание. Паралелно се разработват практически ресурси за медийна грамотност и препоръки за политики, насочени към училища, редакции и публични институции.

DisInfoHack 2026 е част от проекта CoDE, обединяващ академични институции, научни организации и бизнес партньори в усилията за укрепване на информационната устойчивост в България.

В изказването си тя посочи, че цифровите двойници позволяват преминаване от реактивен към проактивен модел на управление чрез симулации, прогнозиране и вземане на решения, базирани на данни. В тази насока институт GATE активно развива Цифровия двойник на София като платформа за устойчиво градско планиране и развитие.

Събитието подчерта значението на свързаните екосистеми, в които науката, бизнесът и публичният сектор работят съвместно за създаване на устойчиви и измерими решения в ерата на изкуствения интелект.

Организаторите – Norwegian-Bulgarian Chamber of Commerce, Клъстер Изкуствен Интелект България, Sofia Tech Park, Cluster for Applied AI Norway, БАСКОМ и БАИТ – събраха представители на водещи организации за обмен на идеи и добри практики, насочени към ускоряване на растежа чрез AI.

Приветствие отправи и Андрияна Сукова, заместник-генерален директор в Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК. В изказването си тя постави акцент върху ролята на европейските политики за насърчаване на предприемачеството, иновациите и достъпа до финансиране.

Като домакин на събитието директорът на GATE проф. Силвия Илиева подчерта ангажимента на института към развитието на предприемачески умения. Тя отбеляза, че GATE активно участва в проекти по програма „Хоризонт Европа“, които създават реални възможности за млади иноватори чрез обучения, международни инициативи и подкрепа за навлизане на европейските пазари.

В панелна дискусия, посветена на уменията на предприемача на бъдещето, Иван Драганов от екипа “Бизнес развитие“ на GATE представи визията на института за ролята на технологиите и данните в развитието на новото поколение предприемачи. Участниците очертаха необходимостта от интердисциплинарни знания и адаптивност в условията на динамична бизнес среда.

Програмата на Next Gen Entrepreneurs Day проследи целия път на предприемаческата идея – от нейното възникване и валидиране до осигуряването на финансиране и изграждането на устойчив бизнес модел. В отделните панели бяха разгледани ключови теми като достъп до инвестиции, развитие на умения и предизвикателствата пред предприемачите в контекста на бързото технологично развитие и навлизането на изкуствения интелект.

Повдигнат беше и въпросът как се разпределя отговорността между потребителите и доставчиците на AI системи, включително в случаите, когато резултатите са неточни. Обсъдени бяха и примери от практиката на големи AI платформи, където условията за ползване често прехвърлят отговорността върху потребителя.

Сред темите беше и кога една AI система може да се счита за „дефектна“, както и кой носи отговорност при промени след внедряване – например чрез самообучение или софтуерни актуализации от трети страни. Засегната беше и темата за AI в регулаторни „пясъчници“ (sandboxes), където нови технологии се тестват в контролирана среда.

В края на дискусията беше поставен акцент върху подхода „отчетност чрез дизайн“, при който изискванията за отговорност се включват още при създаването и внедряването на AI системите.

Посещението на екипа от imec  – KU Leuven – CiTiP е част от по-широкото стратегическо сътрудничество между институт GATE и CiTiP към KU Leuven – водещ европейски център в областта на правото на технологиите и интелектуалната собственост. Партньорството има за цел развитие на съвместни интердисциплинарни изследвания между изкуствен интелект, компютърни науки и право.

В рамките на първия ден проф. Десислава Петрова-Антонова от Институт GATE взе участие в панелна дискусия, посветена на цифровите двойници и климатичната устойчивост. Тя разказа как чрез интеграция на данни и модели градовете могат да разбират по-добре и да реагират на предизвикателства като горещи вълни, наводнения и сложни зависимости в градските системи. Акцент беше поставен върху ролята на цифровите двойници като инструмент за симулации и вземане на информирани решения в области като енергетика, мобилност и градско планиране.

Като част от официалната програма, международните делегати посетиха Институт GATE, където се запознаха отблизо с научно-приложната дейност на института и неговия принос към развитието на интелигентни градове. Посещението включваше представяне на работата на GATE в областта на пространствата от данни и цифровите двойници, както и на европейските проекти, насочени към градската среда, в които участва институтът. Бяха дадении примери за приложение на Общото европейско пространство от данни за мобилност (deployEMDS) със сценарии за София, както и проекта InnovationAmp, който подпомага българските общини в дигиталната трансформация.

Демонстрационната част даде възможност на участниците да видят в реално време как работят разработваните от GATE технологии. В Лабораторията за визуализации беше представен интерактивен 3D модел на града, чрез който могат да се симулират различни градски сценарии – от трафик и замърсяване на въздуха до енергийна ефективност. Делегатите наблюдаваха и демонстрация на пространство от данни за енергийно позитивни райони (DS4PED), както и проекционно представяне на физически модел на града, което визуализира ефекта от различни управленски решения в реална среда.

Споразумението ще подпомогне подготовката и изпълнението на съвместни инициативи с финансиране от национални, европейски и международни програми, като същевременно ще допринесе за изграждането на устойчива среда за обмен на знания, инфраструктура и експертен капацитет.

По време на церемонията министърът на иновациите и растежа Ирена Младенова подчерта, че това партньорство разкрива нови възможности пред българските иноватори, учени, стартъпи и компании. Тя акцентира върху значението на иновациите в отбраната и технологичния трансфер като ключови приоритети, както и върху потенциала на България да се утвърди като среда за бързо внедряване на иновации с двойна употреба.

„Засилването на връзката между академичните среди и фирмите в сектора дава нови перспективи за икономическо развитие“, изтъкна Младенова.

„Нито една институция не може сама да извърви пътя от идеята до внедряването. Именно затова днешното партньорство е толкова важно, защото създава основа за по-целенасочено и практически ориентирано  сътрудничество.“ , отбеляза директорът на GATE проф. Силвия Илиева.

С участието си в споразумението Институтът GATE затвърждава ангажимента си към развитието на научните изследвания и иновациите в България, както и към изграждането на модерна и конкурентоспособна технологична екосистема.

Официалното откриване включи приветствия от д-р Ирена Младенова, министър на иновациите и растежа на Република България, и проф. Силвия Илиева, директор на GATE. Министър Младенова изрази силна подкрепа за провеждането на инициативата в България, като подчерта нарастващия фокус на НАТО върху технологиите с двойна употреба и инвестиционния подход към иновациите. Тя акцентира върху значението на България като активен участник в иновационната екосистема на Алианса.

Проф. Илиева приветства международните участници и изтъкна, че развитиеето на  авангардни технологии е не само стратегически приоритет, но и инвестиция в мирното и проспериращо бъдеще на обществата. Тя потвърди ангажимента на GATE да подкрепя иновационната екосистема чрез научни постижения, експериментална среда и сътрудничество между академичния сектор, индустрията и публичните институции.

Събитието предоставя структурирана платформа за развитие и валидиране на концепции в рамките на четири тематични направления. В рамките на трите дни участниците провеждат работни сесии, разработват конкретни сценарии и обсъждат приложими казуси, подкрепени от инициативи и инструменти на иновационната екосистема на НАТО.

Специален демонстрационен сегмент представи водещи български технологични решения и иновационни инструменти. GATE анонсира Ally1, нова платформа, разработена в подкрепа на иноватори, компании и инвеститори, които търсят възможности в рамките на иновационните инициативи на НАТО. Платформата осигурява структуриран достъп до инструменти за финансиране и партньорства в екосистемата на Алианса. Българската космическа компания EnduroSat демонстрира своите сателитни технологии и решения в областта на космическите иновации. Производителят на отбранителна и електронна техника Samel 90 показа безпилотни системи и интегрирани софтуерно-хардуерни решения с потенциал за двойна употреба. Graphwise запозна аудиторията с методи за анализ на наративи и извличане на данни за разбиране на информационната среда.

Домакинството на Innovation Continuum Spark Phase 2026 затвърждава ролята на GATE като доверен партньор в иновационната екосистема на НАТО и позиционира България като активен участник в технологичната трансформация на Алианса. Като Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект и като тестов център на DIANA, GATE предоставя инфраструктурата и експертизата, необходими за свързването на научните изследвания, оперативните потребности и индустриалното сътрудничество.

Подходът на GATE беше високо оценен от международната аудитория като иновативен модел за сътрудничество между наука, бизнес и регулатори.

В рамките на форума беше представен и първият практически наръчник за създаване на регулаторни лаборатории в контекста на Акта за изкуствения интелект на ЕС, създаден от Катерина Йорданова, старши експерт към imec.