Although often overlooked by the general public, the validation and accuracy assessment of computational models are essential prerequisites for developing reliable digital tools capable of supporting the creation of safer, more sustainable, and healthier urban spaces.

This distinction is yet another testament to the high quality of the research conducted at the GATE Institute and to the growing international recognition of the Bulgarian scientific community in the fields of digital technologies and engineering sciences.

About Radostin Mitkov

Radostin Mitkov is a researcher at the GATE Institute—the first Center of Excellence in Big Data and Artificial Intelligence in Eastern Europe. He is a member of the Institute’s Reliable Computational Modeling Research Group. For many years, he has also worked with the Cities of the Future team, which developed one of Bulgaria’s most innovative projects—the Digital Twin of Sofia.

His primary research focus is the study of wind effects and pollutant dispersion in urban environments using computational fluid dynamics (CFD) simulations. This approach helps researchers understand how air “breathes” between buildings, how pollutants accumulate or disperse, and how cities can be planned to become healthier and more comfortable places for their residents.

Before joining GATE, Radostin earned a degree in Aeronautics and Astronautics from the University of Southampton, United Kingdom, where his passion for aerodynamics first emerged. He is currently pursuing a PhD at the Faculty of Mathematics and Informatics of Sofia University “St. Kliment Ohridski,” under the supervision of Prof. Dessislava Petrova-Antonova and Prof. Andreas Mark from Chalmers University of Technology, Sweden.

Radostin is involved in the development of a tool for simulating urban wind conditions that will help architects and urban planners predict potential wind accelerations and turbulence before new buildings are constructed.

He participates in several international research projects and, in 2024, secured funding through the national programme “Young Scientists and Postdoctoral Researchers – 2” for his project focused on using CFD and machine learning to analyze urban microclimates and pollution.

In 2025, Radostin completed a research specialization at the Von Karman Institute for Fluid Dynamics (Belgium), one of the world’s leading institutions in aerodynamics and fluid mechanics. There, he worked on projects investigating urban wind processes, combining artificial intelligence and computational simulations to enable faster and more accurate analyses. The Von Karman Institute has long collaborated with leading aviation and aerospace companies in the development of aircraft engines, drones, and satellites, placing Radostin’s research within the framework of the highest international standards in engineering science.

The GATE Institute congratulates Radostin Mitkov on this well-deserved achievement and wishes him continued success in his scientific career.

Инициативата се реализира чрез Европейския цифров иновационен хъб InnovationAmp и е част от безвъзмездните услуги за публични организации, насочени към внедряване и тестване на иновативни цифрови решения в реална работна среда.

В рамките на проекта GATE ще предостави експертиза в областта на изкуствения интелект, анализа на данни и разработването на интелигентни дигитални инструменти, които да подпомогнат модернизацията на административните услуги.

Предвижда се чатботът да осигурява по-бърз и лесен достъп до информация, свързана с програмите, администрирани от ЦРЧР, като предоставя отговори на често задавани въпроси и подпомага потребителите при ориентирането в процедурите и възможностите за участие. Решението ще бъде тествано в реална среда с цел оценка на неговата ефективност и потенциал за бъдещо развитие. Освен подобряване на потребителското обслужване, проектът ще даде възможност за анализ на най-често срещаните запитвания и идентифициране на темите, които представляват най-голям интерес или затруднение за потребителите. По този начин ще бъдат създадени предпоставки за по-информирано планиране на комуникационните и административните процеси.

Съвместната работа между GATE и ЦРЧР е пример за успешно приложение на научните разработки и технологичните иновации в подкрепа на публичния сектор. Чрез платформата InnovationAmp институтът продължава да работи с държавни и обществени организации за внедряване на решения, базирани на данни и изкуствен интелект, които подобряват достъпа до услуги и подпомагат процесите по вземане на решения.

По-късно същия ден Радослав Ризови д-р Ива Кръстева ще представят и темата „Healthcare Data Spaces – Unlocking the Potential of Health Data“, посветена на изграждането на пространства за здравни данни и тяхната роля за развитието на персонализираната медицина и цифровото здравеопазване. Като добър пример ще бъде демонстрирана добавената стойност от координирания от GATE международен проект VELES, разработващ решения за сигурен обмен и ефективно използване на здравни данни в съответствие с европейските политики и инициативи, включително Европейското пространство за здравни данни (EHDS).

Чрез тези участия Институт GATE ще покаже как съвременните технологии за управление и анализ на данни могат да ускорят научните открития, да подобрят качеството на здравните услуги и да създадат нови възможности за иновации и предприемачество.

На 12 юни Иван Драганов от екип „Бизнес развитие“ в GATE, ще излезе на сцената на Spinoff EUROPA Conference 2026 по темата „Work After Agents: What Changes When AI Stops Waiting for Instructions“, посветена на следващия етап в развитието на изкуствения интелект – агентните AI системи.

Иван Драганов ще разгледа как организации в България и по света интегрират AI агенти в реални бизнес процеси, какви са практическите резултати от внедряването им и защо качествените и достъпни данни се превръщат в стратегически ресурс за всяка организация. Специалециален фокус ще бъде поставен върху промените, които агентният AI носи за работните процеси, организационните структури и ролята на хората в среда, в която софтуерните системи все по-често могат самостоятелно да изпълняват задачи и да вземат решения. В този контекст той ще представи и услуги, които GATE предлага на бизнеса в помощ на дигиталната трансформация и процесите на вземане на решения, базирани на данни.

Участието на Институт GATE в Spinoff EUROPA Conference 2026 е естествено продължение на мисията на института да свързва научните изследвания с реални приложения, да подпомага трансфера на технологии и да насърчава и  създаването на иновативни решения с обществено значение.

Като част от европейски инициативи и проекти в областта на големите данни, изкуствения интелект и дигиталната трансформация, GATE активно работи за изграждането на конкурентоспособна и устойчива европейска иновационна екосистема, в която научните постижения се превръщат в решения с реално въздействие върху обществото и икономиката.

Spinoff EUROPA Conference 2026 предоставя именно такава платформа – място, където науката, технологиите, предприемачеството и инвестициите се срещат, за да изградят бъдещето на европейските иновации.

Програмата е насочена основно към студенти от трети и четвърти курс, магистри и наскоро завършили STEM специалности. Кандидатите могат да избират между пет направления:

• Reliable Computational Modelling – разработване на рамки за термофлуидни симулации и работа по проекти с бизнес партньори;
• Machine Learning and AI – задачи, свързани с енергийна ефективност, големи езикови модели и графови невронни мрежи;
• „Градове на бъдещето“ – участие във вътрешни и европейски проекти, насочени към интелигентни и устойчиви градски решения;
• Big Data Engineering – работа с технологии за обработка и управление на големи масиви от данни;
• „Анализ на информационната среда“ – проекти в областта на обработката на естествен език, сигурността на големите езикови модели и анализа на публична информация.

Стажантите ще получат менторство от изследователи и експерти, възможност за участие в международни и национални проекти. Успешно представилите се участници ще имат възможност за дългосрочно професионално развитие в GATE.

Кандидатстването е отворено до 20 юни 2026 г. Желаещите е необходимо да изпратят автобиография и кратко мотивационно писмо на адрес career@gate-ai.eu. Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.

Програмата е предназначена за мотивирани млади хора, които искат активно да допринасят за развитието на науката и технологиите и да надградят знанията си в професионална изследователска среда.

“За нас в GATE е изключително важно младите хора да имат възможност да се докоснат до реалната среда на науката, иновациите и технологичното лидерство. Владимир показа любопитство, аналитично мислене и силен интерес към темите за изкуствения интелект, данните и регулациите – области, които ще бъдат определящи за развитието на обществото и бизнеса през следващите години. Вярвам, че именно такива инициативи изграждат мост между образованието, науката и практиката и вдъхновяват следващото поколение лидери“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

По време на своя работен ден Владимир се потопи в динамиката на мултидисциплинарния екип на GATE, който развива иновативни научни и приложни проекти в областите „Градове на бъдещето“, дигитално здравеопазване и интелигентно управление. Той се срещна с водещи експерти и изследователи, които ежедневно разработват решения с реална обществена значимост –  в подкрепа на бизнеса, публичния сектор и цифровата устойчивост на обществото.

Особен интерес предизвика работата по Цифровия двойник на София, разработван от направление “Градове на бъдещето“ под ръководството на проф. Десислава Петрова-Антонова в сътрудничество със Столична община. Владимир се запозна отблизо с начина, по който чрез изкуствен интелект, големи данни и 3D моделиране се анализират качеството на въздуха, мобилността, енергийната ефективност и градската инфраструктура на столицата.

Акцент в деня беше и срещата с Иво Емануилов – ръководител на единствената в България и една от малкото в Европа Лабораторията за експериментално регулиране. Той се включи директно от Брюксел и представи ролята на GATE в създаването на етична, сигурна и отговорна AI екосистема. Иво Емануилов разказа за участието на института в разработването на европейски политики и механизми за регулиране на изкуствения интелект, както и за необходимостта технологиите да се развиват в синхрон с обществения интерес и етичните принципи.

В рамките на програмата Владимир разговаря и с Йоана Колева – Мениджър AI & Data стратегии и Длъжностно лице по защита на данните (DPO) за ключовата роля на данните в развитието на бизнеса и обществото, както и с Георги Ранделов – директор „Бизнес развитие“ за възможностите пред иновациите и технологичното предприемачество.

„Един ден в GATE Institute беше истинско вдъхновение, което ми предостави възможността да наблюдавам отблизо как данните могат да разкрият бъдещето на един град, както и как информацията може да бъде използвана за изграждане на устойчиви решения за развитие не само на градската среда, но и на обществото. Срещите с екипа на института GATE разкриха пред мен света на цифровия двойник на София – пространство, в което шумът, температурите и динамиката на заобикалящата ни среда се превръщат в основа за точни анализи и правилни решения от съществено значение. Благодаря за вдъхновяващите разговори, споделения опит и възможността да се докосна до визия, която превръща иновациите в реалност“, каза Владимир Недев.

Участието му в „CEO за един ден“ показа по впечатляващ начин как образованието, науката, технологиите и лидерството могат да се срещнат в една вдъхновяваща среда, която дава реален поглед към професиите на бъдещето.

Инициативата „CEO за един ден“ се провежда за втора поредна година и срещна 21 студенти от престижни университети с лидери на водещи компании и организации в България. Целта е младите хора да получат практически опит, менторство и пряк достъп до реалната бизнес и управленска среда. Сред менторите в тазгодишното издание са представители на водещи компании, организации и академични институции, а институт GATE е сред активните партньори, които инвестират в развитието на следващото поколение лидери и иноватори.

Младият бъдещ юрист беше посрещнат от директора на института проф. Силвия Илиева, която го запозна с историята на GATE – от визионерската идея на три жени в науката до утвърждаването на института като високотехнологичен научен хъб със сърце на бързоразвиващ се стартъп и амбицията да бъде двигател на иновациите в България и Европа.

“За нас в GATE е изключително важно младите хора да имат възможност да се докоснат до реалната среда на науката, иновациите и технологичното лидерство. Владимир показа любопитство, аналитично мислене и силен интерес към темите за изкуствения интелект, данните и регулациите – области, които ще бъдат определящи за развитието на обществото и бизнеса през следващите години. Вярвам, че именно такива инициативи изграждат мост между образованието, науката и практиката и вдъхновяват следващото поколение лидери“, отбеляза проф. Силвия Илиева.

По време на своя работен ден Владимир се потопи в динамиката на мултидисциплинарния екип на GATE, който развива иновативни научни и приложни проекти в областите „Градове на бъдещето“, дигитално здравеопазване и интелигентно управление. Той се срещна с водещи експерти и изследователи, които ежедневно разработват решения с реална обществена значимост –  в подкрепа на бизнеса, публичния сектор и цифровата устойчивост на обществото.

Особен интерес предизвика работата по Цифровия двойник на София, разработван от направление “Градове на бъдещето“ под ръководството на проф. Десислава Петрова-Антонова в сътрудничество със Столична община. Владимир се запозна отблизо с начина, по който чрез изкуствен интелект, големи данни и 3D моделиране се анализират качеството на въздуха, мобилността, енергийната ефективност и градската инфраструктура на столицата.

Акцент в деня беше и срещата с Иво Емануилов – ръководител на единствената в България и една от малкото в Европа Лабораторията за експериментално регулиране. Той се включи директно от Брюксел и представи ролята на GATE в създаването на етична, сигурна и отговорна AI екосистема. Иво Емануилов разказа за участието на института в разработването на европейски политики и механизми за регулиране на изкуствения интелект, както и за необходимостта технологиите да се развиват в синхрон с обществения интерес и етичните принципи.

В рамките на програмата Владимир разговаря и с Йоана Колева – Мениджър AI & Data стратегии и Длъжностно лице по защита на данните (DPO) за ключовата роля на данните в развитието на бизнеса и обществото, както и с Георги Ранделов – директор „Бизнес развитие“ за възможностите пред иновациите и технологичното предприемачество.

„Един ден в GATE Institute беше истинско вдъхновение, което ми предостави възможността да наблюдавам отблизо как данните могат да разкрият бъдещето на един град, както и как информацията може да бъде използвана за изграждане на устойчиви решения за развитие не само на градската среда, но и на обществото. Срещите с екипа на института GATE разкриха пред мен света на цифровия двойник на София – пространство, в което шумът, температурите и динамиката на заобикалящата ни среда се превръщат в основа за точни анализи и правилни решения от съществено значение. Благодаря за вдъхновяващите разговори, споделения опит и възможността да се докосна до визия, която превръща иновациите в реалност“, каза Владимир Недев.

Участието му в „CEO за един ден“ показа по впечатляващ начин как образованието, науката, технологиите и лидерството могат да се срещнат в една вдъхновяваща среда, която дава реален поглед към професиите на бъдещето.

Инициативата „CEO за един ден“ се провежда за втора поредна година и срещна 21 студенти от престижни университети с лидери на водещи компании и организации в България. Целта е младите хора да получат практически опит, менторство и пряк достъп до реалната бизнес и управленска среда. Сред менторите в тазгодишното издание са представители на водещи компании, организации и академични институции, а институт GATE е сред активните партньори, които инвестират в развитието на следващото поколение лидери и иноватори.

„Вашето посещение днес е не само продължение на вече установения академичен диалог, но и ярък символ на задълбочаващото се приятелство между България и Япония. През изминалата година постигнахме реален напредък в съвместната ни дейност. Вярваме, че мисията на университетите е да не са само академични центрове на знанието, а и да са двигатели на обществена трансформация.“

Партньорството между Институт GATE, Университета Цукуба и Центъра за изчислителни науки (CCS), подкрепено от двустранни  споразумения за сътрудничество (2024-2025 г), вече дава конкретни резултати. Те се изразяват в увеличаване на броя на съвместните научни публикации в ключови изследователски области, създаването на съвместни научни групи и организирането на множество семинари и научни срещи за обмен на знания, идеи и резултати от изследователската работа. Сътрудничеството допринася за развитието на международна научна мрежа и за задълбочаване на взаимодействието между български и японски учени в области като изкуствен интелект, големи данни, високопроизводителни изчисления, цифрови двойници, умни градове, климатични изследвания, дигитално здравеопазване.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата акцентира върху ролята на доверието и новите възможности за международно научно сътрудничество:

„Япония и България са географски далечни държави, но през годините изградиха истинско приятелство и взаимно доверие. Именно доверието е основата на науката и на всяко успешно партньорство. Вярвам, че Horizon Europe открива нови възможности за нашите институции да развиват съвместни научни проекти с международно значение.“

Той подчерта и необходимостта от по-тясно взаимодействие между академичните среди, индустрията и публичния сектор с цел по-бързо внедряване на научните резултати и развитие на устойчиви иновационни екосистеми.

Посланикът на Япония в България Н. Пр. Чикахиса Суми определи сътрудничеството между GATE и Университета Цукуба като важен принос към стратегическите отношения между двете държави, особено в областта на науката за данните, интелигентните градове и устойчивите технологии.

Посланикът на България в Япония Н. Пр. Мариета Арабаджиева отбеляза, че партньорството между двете институции се е превърнало в устойчив модел за международно научно сътрудничество, който обединява утвърдени учени, млади изследователи и студенти.

Като следваща стъпка в развитието на сътрудничеството бе обсъдено планирането на дейности за разширяване на работните групи. и разработване на нови научни проекти. Японската страна изтъкна ключовата роля на GATE за разширяването на междудисциплинарния академичен обмен на студенти и изследователи.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата и водената от него делегация се срещнаха и с в.и.д. ректор на СУ„Св. Климент Охридски доц. Първан Първанов. В разговора участваха още: заместник-ректорите проф. Ренета Божанкова и проф. Стоян Шишков, както и проф. Анастас Герджиков, председател на УС на GATE. Двете страни обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството и с други звена на Софийския университет в области като физика, биология, медицина.

Посещението на делегацията на Университета Цукуба в София затвърди ролята на Институт GATE като ключов международен партньор в областта на науката за данните, изкуствения интелект и иновациите и потвърди амбицията на двете институции да развиват дългосрочно стратегическо сътрудничество в полза на обществото.

“Дигиталната устойчивост вече не е само технологичен въпрос – тя е въпрос на доверие, сигурност и способност на обществото да функционира уверено в света на изкуствения интелект и данните. За нас тази награда е признание, че науката и иновациите могат да имат реално въздействие върху обществото и икономиката“, заяви от сцената на InfoSec SEE 2026 директорът “Бизнес развитие“ на GATE Георги Ранделов.

Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията, предприемачите и новостартиращи компании.

InfoSec SEE 2026 събра, експерти по информационна сигурност, системни архитекти, инженери, одитори и технологични компании от целия регион. Тазгодишното издание се проведе в хибриден формат и постави акцент върху темата “Securing the Digital Tomorrow“ (“Осигуряване на сигурното дигитално утре“).

Чрез осигуряване на технологични инструменти за тестване и визуализиране на достъпността, градовете могат да идентифицират бариери по-рано и да вземат по-информирани решения в градското планиране, управлението на събития и услугите за гражданите.

„Градовете в цяла Европа използват цифровите двойници като инструменти за планиране и вземане на решения. С този проект искаме да покажем как същата технология може да помогне за създаването на по-приобщаващи, свързани и човешки градове“, казва ръководителят на проекта Анна Венблад.

Първият прототип се разработва на базата на цифров двойник на шведския град Гьотеборг – „Virtual Gothenburg“. Чрез него потребителите могат да разглеждат виртуално градската среда, включително входове, места за сядане, осветление, шумова среда и натовареност на пространства, чрез компютър, таблет или мобилен телефон.

Проектът е насочен и към улесняване на планирането за семейства на деца с увреждания, за които достъпността на градската среда често е ключов фактор за участие в обществени и културни събития.

„Възможността дадено място да бъде разгледано предварително във виртуална среда може да промени начина, по който хората планират своето участие в градския живот“, посочват от екипа на проекта.

Проектът European Citiverses Uniting for Inclusiveness се изпълнява от консорциум от 12 партньори от Европа, включително публични институции, университети, изследователски организации, технологични компании и граждански структури.

Проектът обединява 12 партньора от различни европейски държави – включително публични институции, университети, изследователски центрове, технологични компании и граждански организации. Водещ партньор е град Гьотеборг, Швеция.

Амбицията е в дългосрочен план цифровите двойници да се превърнат в практични инструменти за създаване на по-приобщаващи, свързани и човешки градове в цяла Европа.

Първият демонстрационен прототип се очаква да бъде представен на Smart City Expo World Congress в Барселона през ноември 2026 г.