На 27 ноември, в рамките на международния форум “Up To GATE 2025: New Horizons”, институт GATE ще даде сцена на една от най-важните теми за бъдещето на технологиите – как регулациите могат да бъдат двигател, а не спирачка на иновациите.
Панелът “От лабораторията до пазара: как регулирането на изкуствения интелект може да подпомогне развитието на изкуствения интелект?“, от 11:30 до 12:30 ч., обещава разговор, който надхвърля сухите правила и документи и влиза в сърцевината на това как Европа си представя своето AI бъдеще през идеята за иновации в полза на хората. Дискусията ще излезе извън обичайните заглавия и ще се фокусира върху реалния въпрос – как превръщаме добрите намерения и амбициозните политики в решения, които достигат до пазара и подобряват ежедневието ни.
Разговорът ще постави акцент и върху пътя на една технология – от лабораторията, през регулациите, до бизнеса. Какво помага този път да е по-кратък и по-успешен? Какво го забавя? И как различните европейски инициативи, включително новият Акт за иновациите и AI Act, се преплитат и влияят на развитието на екосистемата.
Ще стане дума и за „регулиране, основано на доказателства“ – подход, целящ правилата да стъпват на реални данни, а не на предположения. Участниците в панела ще обсъдят как политиките могат да подпомогнат създаването на надеждни, конкурентни и човекоцентрични AI решения.
В горещата дискусия на сцената на “Up To GATE 2025: New Horizons” предстои да видим водещи гласове на европейската сцена, ежедневно оформящи AI средата на континента. Това са: Йорданка Иванова, старши експерт по политики в Европейската комисия – човек с ключова роля в създаването на правилата, които ще определят какво можем и не можем да правим с AI; Микела Магас, съветник по иновациите на Европейската комисия и лидерите на Г-7, член на кръглата маса на високо равнище на председателя фон дер Лайен за новия европейски Баухаус и член на консултативния съвет на CERN IdeaSquare (ISAB-G), председател на Industry Commons Foundation (Швеция) и носител на наградата EU Woman Innovator of the Year – мост между науката и индустрията, чийто опит и идеи отекват в Брюксел, Г-7, CERN и много други глобални организации; Кристина Бока, част от глобалния екип по интелектуална собственост на imec (Белгия) – институция, която стои зад някои от най-сериозните технологични пробиви в Европа; Марчин Олендер, директор по обществени политики в AI Chamber CEE – гласът на бизнеса и малките и средни предприятия в Централна и Източна Европа, познаващ регулаторната среда отвътре, след години в Google и държавната администрация на Полша.
Всеки от тях идва със своя гледна точка – регулаторна, бизнес, научна или иновационна, което превръща панела в истински кръстопът на идеи. Дискусията ще модерира Иво Емануилов – ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (ERPL) към институт GATE. Той е част и от работните групи на ЕС, разработили Етичния кодекс за AI, а ръководената от него лаборатория е една от малкото в Европа, където AI продукти се тестват преди да влязат на пазара: дали са безопасни, етични и отговарят на всички правила.
За международния форум “Up To GATE 2025: New Horizons“
Събитието ще събере водещи български и международни експерти, изследователи и представители на бизнеса, за да дискутират потенциала на изкуствения интелект и данните като двигатели на иновациите и устойчивото развитие. Те ще очертаят визията за следващия етап от развитието на европейската и глобалната екосистема за изкуствен интелект – от експериментални подходи и етични принципи към реално въздействие и устойчиво внедряване.
Програмата включва панели с високо ниво на експертиза и демонстрационни сесии.
Темите обхващат: анализ на въздействието на Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act) върху иновациите; представяне на най-новите изследвания на GATE в приложните области Градове на бъдещето, Цифрово здравеопазване и Интелигентно управление; дискусия за ролята на суверенния и надежден обмен на данни като основа за иновации, междуинституционално сътрудничество и нови бизнес модели в Европа; визии и примери за успешен преход от изследователска дейност към внедряване и икономическо въздействие чрез иновации, основани на данни и изкуствен интелект.